Световният петролен пазар навлиза в нова и много по-опасна фаза, след като запасите и обходните механизми, които в продължение на месеци омекотяваха удара от войната с Иран, започват да се свиват. Дизелът в САЩ премина границата от 200 долара за барел, цената му на бензиностанциите достигна рекордните 6,27 долара за галон, а глобалните петролни запаси са намалели с 507 млн. барела от февруари насам.
Същевременно ограниченото корабоплаване през Ормуз, ударът по саудитския обходен тръбопровод и украинските атаки срещу руски рафинерии притискат едновременно доставките на суров петрол и на готови горива. „Вече нямаме буферите, с които разполагахме в началото“, предупреди главният изпълнителен директор на Chevron Майк Уърт, след като механизмите, задържали цените през първите месеци на войната, започват да губят ефекта си.
Ръководителите на ExxonMobil, Chevron и ConocoPhillips предупредиха администрацията на Доналд Тръмп още през март, че продължителното прекъсване на потоците през Ормуз може да задълбочи енергийната криза и да предизвика недостиг на готови петролни продукти. Предупреждението е било отправено по време на срещи в Белия дом и разговори с енергийния министър Крис Райт и вътрешния министър Дъг Бъргъм, съобщи тогава The Wall Street Journal.
Шест месеца по-късно ръководители в индустрията вече говорят за кризата не като за бъдещ риск, а като за настъпила реалност. Според Уърт стратегическите освобождавания, високите търговски запаси, пренасочването на танкери и временното намаляване на китайския внос са позволили на пазара да понесе първия удар, но голяма част от тези възможности вече са използвани.
„Трудно е да си представим сценарий, при който цените бързо да се понижат“, предупреди Уърт. Според него през следващите месеци рискът остава насочен нагоре, ако доставките от Близкия изток не се нормализират.
507 млн. барела вече са изтеглени от запасите
Септемврийският доклад на Международната агенция по енергетика показва мащаба на натиска. От началото на войната наблюдаваните глобални петролни запаси са намалели с 507 млн. барела, или средно с около 2,8 млн. барела дневно, като само през август са изчезнали още 95 млн. барела.
Още на 11 март 32-те държави членки на МАЕ взеха безпрецедентното решение да направят достъпни 400 млн. барела от аварийните си резерви, най-голямата координирана операция в историята на агенцията. Тя беше предприета след почти пълното прекъсване на един от най-важните петролни маршрути в света.
Преди конфликта през Ормуз преминаваха приблизително 15 млн. барела суров петрол и още около 5 млн. барела петролни продукти дневно, близо една пета от световното потребление на петрол. Част от тези потоци постепенно бяха възстановени, включително чрез по-трудно проследими превози, но обемите остават далеч под нормалните.
Истинският проблем вече е дизелът
Най-острият недостиг вече не е при самия суров петрол, а при рафинираните горива. МАЕ отчита, че дизелът и газьолът, които формират близо 30% от световното потребление на петролни продукти, са поскъпнали много по-бързо от суровината.
Цената на дизела в САЩ премина 200 долара за барел още в началото на септември – 94% над равнището преди войната. Европа и Азия са непосредствено след американския пазар, а рафиниращите маржове достигнаха исторически върхове. На бензиностанциите ефектът вече е видим. Националната средна цена в САЩ достигна 6,27 долара за галон, спрямо 3,69 долара година по-рано, докато в Калифорния дизелът се продава средно за 8,21 долара – нов рекорд за щата.
Това е особено опасно за икономиката, защото дизелът захранва товарния транспорт, земеделието, строителството, минното дело и значителна част от промишлеността. Поскъпването му постепенно се пренася върху транспортните разходи и крайните цени на почти всички стоки.
Персийският залив вече изнася едва част от обичайния дизел
Нетният износ на дизел и газьол от страните от Персийския залив през август е бил едва 390 хил. барела дневно, малко над една четвърт от предвоенните количества. Общият износ на готови петролни продукти и втечнен нефтен газ от региона остава с около 60%, или 3,7 млн. барела дневно, под февруарските равнища.
В същото време световните рафинерии са преработвали с 4,2 млн. барела дневно по-малко през август в сравнение с година по-рано. Най-големите загуби са в Близкия изток, Русия и азиатските икономики, зависещи от внос.
Така високата цена на петрола е само част от проблема. Дори когато суровината е налична, светът разполага с по-малък ефективен капацитет да я превърне в дизел, авиационно гориво и други продукти.
Саудитският обходен маршрут също беше ударен
Нов удар върху системата дойде след атаките с дронове срещу саудитския тръбопровод „Изток-Запад“. Съоръжението свързва находищата край Персийския залив с пристанището Янбу на Червено море и е основният маршрут, позволяващ на Саудитска Арабия да изнася значителни количества, без да преминава през Ормуз.
След атаката Рияд прекъсна част от товаренето в Янбу и отмени доставки към европейски клиенти. Полската Orlen, която получава около 40% от суровия си петрол от Saudi Aramco, започна да търси заместващи количества от Северно море, САЩ, Казахстан, Алжир и Гвиана.
Пазарът реагира почти веднага, като някои физически петролни товари в Европа преминаха 130 долара за барел. В сряда напрежението леко отслабна, след като Саудитска Арабия започна да предлага допълнителни количества през оманското пристанище Сохар, а Brent се върна около 108 долара.
И Русия губи рафиниращ капацитет
Втората голяма дупка в пазара идва от Русия. Три от шестте най-големи руски производители на дизел значително са намалили или напълно са прекратили работата си през септември след украински атаки с дронове, показват изчисления на Reuters. Шестте предприятия общо произвеждат около половината от руския дизел.
Рафинерията в Кириши е спряла напълно, докато Волгоградската рафинерия и НОРСИ работят на около една четвърт от проектния си капацитет. МАЕ изчислява, че през първите осем месеца на 2026 г. руска рафинерия е била успешно поразявана средно веднъж на всеки три дни.
Преди ограниченията Русия изнасяше приблизително 2,5 млн. тона дизел месечно, а заедно с газьола – между 3,3 и 3,4 млн. тона. Турция и Бразилия бяха сред основните купувачи, но руските ограничения и повредите по рафинериите принудиха клиентите да търсят доставки на други пазари.
Общо нетният износ на дизел и газьол от Русия и Персийския залив през август е бил с 1,6 млн. барела дневно по-нисък от февруари. Преди сегашната криза двата региона заедно осигуряваха близо 45% от световната морска търговия с тези горива.
Буферите стават все по-малки
Точно това отличава сегашния момент от първите седмици на войната. Тогава светът разполагаше с големи натрупани запаси, стратегически резерви, свободен капацитет за пренасочване на потоци и Китай, който временно намали вноса си и използва собствените си резерви. Днес част от тези количества вече са използвани, Китай отново увеличава присъствието си на международния пазар, а два от най-важните източници на дизел – Русия и Персийският залив са едновременно под натиск.
МАЕ вече очаква световното производство на петрол през 2026 г. да спадне с 5,7 млн. барела дневно, докато търсенето ще се свие с около 2,5 млн. барела дневно. Това не е признак за внезапно изчезване на нуждата от горива, а до голяма степен резултат от високи цени и физически ограничения на предлагането, които започват да унищожават търсенето.
Именно затова предупреждението на Майк Уърт звучи по-тежко днес, отколкото преди няколко месеца. Пазарът успя да понесе първия удар чрез запасите и алтернативните маршрути, но ако ново прекъсване удари системата, резервът за реакция вече е значително по-малък.
„Иска ми се да можех да кажа, че виждам причина ситуацията да се подобри“, заяви шефът на Chevron. Засега обаче данните за запасите, рафинериите и транспортните маршрути сочат, че световната горивна криза вече не е предупреждение за бъдещето, а проблем, който пазарът започва да усеща с пълна сила.
