Припомняме, че Законът за Фискалния съвет и автоматичните корективни механизми ситуира и регламентира дейността му като независим орган и определя следните основни цели:
– независимо наблюдение и анализ на бюджетната рамка с оглед поддържане на устойчиви публични финанси и повишаване качеството на официалните макроикономически и бюджетни прогнози чрез извършване на безпристрастна оценка, основана на обективни критерии, както и повишаване на прозрачността и информираността на обществото за фискалното управление на страната.
Въз основа на изготвения анализ, Фискалният съвет формулира следните изводи и препоръки:
1. Очакванията за реален растеж за 2024 г. изглеждат високи при сравнение с други актуални макроикономически прогнози. Неточното прогнозиране на БВП компрометира оценката за всички
други фискални показатели – приходи, разходи, салдо, ниво на дълга, размер на държавата в икономиката и т.н.
2. На фона на рязкото влошаване на структурния дефицит през 2023г., за следващата година не се предвижда подобряване. Фискалният съвет е на мнение, че за да се подобри структурният баланс е необходимо провеждането на значителни структурни реформи. Фискалната позиция за 2024г. е проциклична. Съветът припомня, че с оглед гарантиране на макроикономическата стабилност и устойчива дългосрочна тенденция за развитие, позицията следва да бъде антициклична или в краен случай – неутрална.
3. Високият темп на инфлация в България изпреварва средния за Европейския съюз. Овладяването на инфлацията следва да бъде сред основните цели на фискалната политика за предстоящите години, тъй като това е и един от критериите, който трябва да бъде изпълнен за
присъединяването на страната към Еврозоната. В комбинация с политики, имащи проинфлационно въздействие, високият темп на инфлация поставя под риск реализирането на тази цел в близко бъдеще. В тази посока е необходим синхрон между фискалната и паричната
политика, провеждана глобално.
4. Бюджетът може да подпомогне овладяването на инфлацията чрез структурни политики, насочени към висока ефективност и конкурентност на бизнеса. Ефективността на институциите остава съществено предизвикателство, особено в условията на различни по характер шокове.
5. Бюджетните разходи следва да се преструктурират в посока, която подкрепя икономическия растеж. За тази цел трябва да се гарантира необходимото фискално пространство за инвестиции и да се пристъпи към консолидация на текущите разходи. Необходими са видими реформи в капиталовото бюджетиране. Препоръчва се представяне на приложение към Закона за държавния бюджет за 2024 г., с поименен списък с значими проекти, чието реализиране се планира през следващите години.
6. Продължаващата трайна тенденция за разширяване на публичния сектор и държавните разходи поставят отново на преден план проблема за необходимостта от провеждането на структурни реформи в сектора, а програмното бюджетиране следва да осигури ефективни механизми за планиране, програмиране и реализация на публичните разходи.
7. Повишените приходи при идентично икономическо развитие не са достатъчно добре аргументирани. Основните фактори за растеж на приходите се характеризират с висока степен на несигурност. Предвид високия риск те да не се реализират в планирания размер, е налице риск от неспазване на фискалните правила.
8. Наблюдава се очакване за значително подобряване на събираемостта, което обаче остава неаргументирано. През 2023 г. се установява забавяне на събираемостта включително съществено
неизпълнение на приходите. От такава гледна точка, очакванията за 2024 г. изглеждат нереалистични.
9. Събирането на 100% дивидент от държавните предприятия за трета поредна година поставя управлението им в средносрочен и дългосрочен план под риск, свързан както с липсата на ликвидност, така и с невъзможността за развитие и поддържане на конкурентоспособност.
10. Политиката по повишаването на доходите, макар и безспорно необходим процес, следва да отчита рисковете от допълнителен проинфлационен натиск, който генерира, когато ускорените ѝ темпове превишават значително производителността на труда.
11. Фискалният съвет подчертава, че генерирането на дефицити в такъв размер следва да бъде изолирана практика при необходимост. В целия прогнозен период дефицитите се задържат на гранично ниво по отношение спазването на фискалното правило. Същевременно те се дължат предимно на текущи, а не на капиталови разходи. В резултат от тези особености възможността за реакция на бюджета в случай на развитие, различно от прогнозираното, е изключително ограничена.
12. Темповете на нарастване на държавния дълг в абсолютна стойност се ускоряват изключително бързо, което е обезпокоително, независимо от сравнително ниското му равнище като процент от БВП. За всяка година от прогнозния период консолидираният дълг на сектор „Държавно управление“ се увеличава с около 9 млрд. лв. Необходимостта от поемането на нов дълг следва да е предмет на по-задълбочена аргументация и анализ. Разходите за лихви нарастват до 1% от БВП в
края на прогнозния период, намалявайки възможността за инвестиции, или други продуктивни разходи.
13. Проектът на бюджет не предлага реални структурни реформи и оптимизации – нито по отношение на приходите, нито на разходите. В средносрочен план се залага единствено на поддържане на 3% дефицит с очакване икономическото развитие да навакса нивото, необходимо за поддържане на текущи разходи в подобен размер. Този подход до момента се доказа като неуспешен. Това ограничава възможността на страната за ефективно фискално управление и
реализиране на конкретни политики.
14. През 2020 г. от обхвата на правилото за дела на разходите в КФП бяха изключени разходите, извършвани от сметки за средства от Европейския съюз с мотива да не се ограничава усвояването на средствата. Според Фискалния съвет изключението за европейски сметки, следва да отпадне и да бъде променен ЗПФ поради противоречие с икономическата логика на това правило да ограничава фискалната експанзия и влиянието на бюджетните разходи върху макроикономическите агрегати.
15. Необходимо е цялостно качествено подобрение на представяната информация в бюджетните документи – по съдържание, обем и структура, с цел повишаване на обществената осведоменост,
гарантиране на прозрачност и ангажиране на обществото в управлението на публичните финанси.
