Разпадът на американския ред води до геополитически хаос. Великите сили се пренареждат, нов ред не се очертава.
С приближаването на 80-годишнината от края на Втората световна война в Европа става все по-ясно: дългогодишният международен ред, ръководен от САЩ, е към своя край. Светът навлиза в период на безредие, в който доминира несигурност, регионални конфликти и борба за надмощие между нови и стари велики сили. Това е основната теза в тревожен анализ на Financial Times.
Разбира се, никога не е съществувал съвършен „златен век“ на либералния световен ред. Но десетилетия наред Съединените щати – в ролята на „либералния левиатан“, както ги нарича Джон Икенбери от Принстън – задаваха тона в сигурността и глобалната икономика. Този ред достигна своя връх в началото на 21 век, но оттогава насам той отслабва – и заради възхода на останалите сили, и заради стратегически грешки на самата Америка.
Според FT, президентът Доналд Тръмп допълнително ускорява разрушаването на този ред с безпрецедентни темпове. Дори и ако САЩ оцелеят институционално след Тръмп, доверието на съюзниците към Вашингтон вече никога няма да е същото.
Конфликти, съюзи и нови опасности
В момента в света бушуват едновременно няколко сериозни конфликта – в Украйна, Газа, Судан и напрежението между Индия и Пакистан. Успоредно с това, икономическата война между САЩ и Китай е в разгар, а митата между двете най-големи икономики вече са на трицифрени нива.
На този фон Китай и Русия демонстрират все по-ясно партньорство срещу Запада. Си Цзинпин дори приравни „фашистките сили“ от 1945 г. с днешната „хегемония и едностранчивост“, визирайки САЩ и съюзниците им.
Русия, от своя страна, се превръща във военна икономика с амбиция да възстанови влиянието на бившата си империя. Индия, под ръководството на Нарендра Моди, също демонстрира националистически амбиции и враждебност към Пакистан – съюзник на Китай.
Блокове, но без ред
Междувременно страни като Турция, Бразилия и Южна Африка лавират между великите сили, извличайки ползи от геополитическата несигурност. Малките държави в Близкия изток, включително монархиите от Персийския залив, също се възползват, като балансират интересите на Запада, Русия и Китай.
Едно от най-големите опасения е ерозията на табуто върху използването на ядрено оръжие. След като Русия нападна Украйна – страна, отказала се доброволно от ядрените си оръжия през 1994 г. – нараства натискът в други държави за придобиване на такъв арсенал. Южна Корея води активни дебати, а в Близкия изток Иран е на ръба на ядрен капацитет, докато Израел вече разполага с такъв.
Нови технологични и климатични фронтове
Геополитическото съперничество вече обхваща и технологичната сфера – от контрола над данни и софтуер до надпреварата в изкуствения интелект. FT предупреждава, че AI може да предизвика нов тип надпревара във въоръжаването, далеч по-трудна за контрол от ядрената по време на Студената война.
Нарастването на населението и климатичните промени ще усилят напрежението за ресурси, ще увеличат миграционния натиск и ще засилят конкуренцията между държавите.
Без илюзии – и с подготовка
Авторът на статията в FT призовава поддръжниците на либералния международен ред да се подготвят не за възстановяване на стария свят, а за продължителен период на нестабилност. Историята не е предопределена, но последните сигнали сочат, че нов стабилен ред не се задава скоро.
Думите на Леонард Коен звучат зловещо уместно: „Няма да ви хареса това, което идва след Америка.“
Източник: glasove.com
Още новини четете в категория Новини
