В анализ за The Hill, професорът по военна стратегия и управление на конфликти от Тексаския университет Алън Дж. Купърман застава на непопулярна позиция: според него част от вината за руско-украинската война носи не само Москва, а и украинските и американските лидери.
Според Купърман, президентът Доналд Тръмп е до голяма степен прав в последните си коментари за конфликта, макар че те звучат шокиращо за западната публика, свикнала със строго пропутинска интерпретация на събитията.
Според изследователя, войната не е „непредизвикана“, както често се твърди. Той цитира криминалистични доказателства и дори съдебни решения в Киев, които показват, че през февруари 2014 г. именно украински крайнодесни бойци откриват огън първи – срещу полиция и протестиращи. Това провокира насилие, довело до свалянето на законно избрания президент Виктор Янукович, който бяга в Русия.
В отговор Москва анексира Крим и въоръжава бунтовници в Донбас, за да защити етническите руснаци, които според нея са под заплаха.
Купърман напомня, че Украйна подписва споразуменията Минск 1 и Минск 2 (2014–2015), с които се ангажира да предостави автономия на Донбас. Въпреки това, нито Порошенко, нито по-късно Зеленски изпълняват тези условия. Зеленски дори печели изборите с обещание да ги приложи, но впоследствие се отказва и засилва връзките с НАТО, включително увеличавайки вноса на оръжие от алианса. Според автора, това провокира нова вълна на недоверие и агресия от Русия.
Според Купърман, президентът Байдън е имал възможност да предотврати пълномащабното руско нахлуване през 2022 г., като настоява Зеленски да изпълни Минските договорки. Вместо това, той предоставя на Украйна „празен чек“ – обещание за пълна подкрепа без условия. Това насърчава Киев да продължи твърдия курс, дори когато е ясно, че Русия подготвя мащабна операция.
Впоследствие, Байдън не успява да изпълни обещаната военна подкрепа в пълен обем, отказвайки да достави стратегическо въоръжение от страх от ядрена ескалация. Резултатът – продължаващ кървав конфликт с минимално териториално движение.
Авторът заключава, че очертанията на бъдещо примирие вече се виждат: Крим и части от югоизточна Украйна ще останат под руски контрол, Киев ще се откаже от членство в НАТО, но ще получи гаранции за сигурност. Според Купърман, подобен резултат е можело да бъде постигнат още преди две години – с по-малко жертви и разрушения – ако САЩ бяха поставили условия към военната помощ.
Източник: Гласове
Още новини четете в категория Новини
