Първи май е сред официалните празници в България и традиционно се отбелязва като неработен ден.
Историята му започва далеч преди утвърждаването му в страната.
Първите опити за честване у нас датират от края на деветнадесети век, когато през 1890 година Топографско дружество организира събитие по повод деня на труда. По-късно, през 1939 година, датата е призната официално за празник, а след 1945 година тя се утвърждава като ежегодно отбелязвано събитие от държавата, съпроводено с масови прояви.
След политическите промени през 1989 година първи май остава официален почивен ден, но без централизирани и мащабни чествания от страна на властите, характерни за предходния период.
Произходът на празника е свързан с работническите движения от деветнадесети век и борбата за основни социални права. Началото се поставя на 1 май 1886 година в Съединени американски щати, когато стотици хиляди работници излизат на стачки с искане за въвеждане на осемчасов работен ден.
Протестите ескалират в Чикаго, където след няколкодневно напрежение се стига до сблъсъци с полицията, довели до жертви и множество ранени. Последвалите събития включват и взрив по време на демонстрация, което води до нови жертви и спорни съдебни процеси срещу активисти.
В знак на солидарност с тези събития, през 1889 година Втори интернационал призовава за международни прояви на 1 май. Няколко години по-късно социалистически движения и профсъюзи в различни държави започват да организират демонстрации и стачки, настоявайки за по-добри условия на труд и социална защита.
С времето първи май се утвърждава като символ на работническата солидарност и борбата за права, като и до днес остава значима дата в социалния и историческия календар на много държави, включително и България.
