Първите 100 дни от управлението на кабинета на Росен Желязков преминаха като на шега – или по-точно като на „ту-туу“, ако цитираме емблематичното изказване на бившия премиер Бойко Борисов.
Шеговито, мимолетно, с политическа доза театър. Но зад фасадата от закачки се оформи нова управленска конфигурация, в която Делян Пеевски и ДПС – „Ново начало“ вече са явна част от властта.
Въпреки двата вота на недоверие, кабинетът оцеля и излезе още по-стабилен, макар и официално в режим на малцинствено управление. Причината: ДПС на Доган се оттегли, но Пеевски остана, а заедно с него и реалната парламентарна подкрепа.
БСП и ИТН, макар и преди да са настоявали за „санитарен кордон“, сега удобно преглъщат Пеевски в името на стабилност и време – за вътрешнопартийна консолидация и политическо оцеляване.
Понятието „опозиция“ се размива. Формации като „Възраждане“, „Величие“ и МЕЧ стоят твърдо антисистемно, но са изолирани от конструктивен процес. ПП-ДБ, от своя страна, отказаха да участват в гласуването по втория вот, което поставя под въпрос тяхната роля – опозиция ли са, или изчакват удобен момент?
„ДПС – Ново начало“ пък е в странната позиция на опозиция, която крепи властта, макар и формално да не е част от нея.
На този етап само Бойко Борисов дава сигнали, че тази формула има срок на годност – поне до излизането на конвергентния доклад за еврото през юни. Какво ще се случи след това? Ще натисне ли спирачката? Или ще прозвучи още едно „ту-туу“, но този път не на шега?
В духа на Светлата седмица, се говори за смирение, прошка и християнски ценности. Но в политиката, както видяхме, смирението често е удобно прикритие за безпринципни сделки.
Текст: ОТ УПОР/Източник: ФАКТИ
Още новини четете в категория Новини
