Заместник-началникът на кабинета на Белия дом заяви, че критиките на Доналд Тръмп са насочени към енергийната, миграционната и отбранителната политика на Европа.
Критиките на американския президент Доналд Тръмп към европейските държави по време на Световния икономически форум в Давос са били мотивирани от оценката, че Европа „бавно се самоубива“. Това заяви заместник-началникът на кабинета на Белия дом Стивън Милър в интервю за „Фокс нюз“, цитирано от БГНЕС.
Белият дом: регулации, миграция и отбрана са основните проблеми
Според Милър изказването на Тръмп в Давос е било сред най-важните позиции, изразявани от американски президент по отношение на Европа.
„Критиката към Европа по време на речта му в Давос беше едно от най-важните изявления, правени някога от американски президент за континента. Европа бавно се самоубива, защото задушава енергийния си сектор с регулации и става зависима от нефункциониращата зелена енергия и от други страни. Европа се самоубива с безотговорна миграционна политика. Европа се самоубива, защото не инвестира в собствените си въоръжени сили от години и използва САЩ, за да субсидира (европейската) отбрана“, каза Милър.
Какво заяви Тръмп в Давос
На 21 януари Доналд Тръмп заяви в речта си на Световния икономически форум, че Съединените щати се интересуват от силни съюзници и че Европа трябва да промени политиката си. Той посочи, че европейските държави преживяват „енергиен колапс“.
Американският президент изрази и мнение, че повечето европейски страни няма да могат да функционират нормално и ще се изправят пред сериозни заплахи за сигурността без американска военна подкрепа.
Доналд Тръмп с нови заплахи! Този път към…
Реакции от Европа след изказванията
На 23 януари „Вашингтон пост“, позовавайки се на неназован европейски лидер, съобщи, че Европа ще запомни пренебрежителното отношение на администрацията на Тръмп.
По време на заключителната сесия на форума в Давос председателката на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви, че многобройните нападки срещу Европа трябва да се възприемат като навременен сигнал за осъзнаване на реалността.
Лагард посочи, че подобни оценки принуждават Европа да се изправи пред трудни истини и да търси алтернативни модели на действие, за да запази тежестта си на световната сцена. Тя добави, че към критиците дори трябва да бъде отправена благодарност, защото ясно показват необходимостта от по-голяма концентрация, разработване на резервни стратегии и засилен фокус върху иновациите и повишаването на производителността.
Позицията на Световната банка за икономическия растеж
На същия форум управляващият директор на Световната банка Кристалина Георгиева призова държавите да насочат усилията си към стимулиране на икономическия растеж на фона на нарастващите рискове от увеличаващ се държавен дълг.
Тя отбеляза, че ръст от 3,3% започва да изглежда като добър резултат, въпреки че доскоро се е смятал за недостатъчен. Георгиева предупреди срещу самодоволството и подчерта, че настоящият темп на растеж не е достатъчен, а дългът, който в много случаи достига около 100% от брутния вътрешен продукт, се превръща във все по-тежко бреме за икономиките.
