Народното събрание ратифицира на първо и второ четене договора за присъединяване на България към Европейския механизъм за стабилност. След обнародването на решението в Държавен вестник страната ще трябва да внесе капиталов дял в механизма, който подпомага държави от еврозоната при сериозни финансови затруднения.
Народното събрание гласува на първо и второ четене ратификацията на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност. Механизмът има за цел да осигурява финансова помощ на държави от еврозоната, които изпитват сериозни затруднения с финансирането си или са застрашени от такава криза.
След въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. за България се активира правното задължение да се присъедини към ЕСМ. Всички държави, приели еврото след създаването на механизма, също са се присъединили към него.
Какво представлява Европейският механизъм за стабилност
Европейският механизъм за стабилност е създаден с договор, подписан на 2 февруари 2012 г. от държавите от еврозоната. Седалището му е в Люксембург, а негови акционери са страните, които използват еврото.
Чрез емитиране на дългови инструменти ЕСМ финансира заеми и други форми на подкрепа за държави членки, които са в затруднение или са изложени на риск от затруднения с финансирането.
След обнародването на решението за ратификация в Държавен вестник България ще трябва да внесе свой капиталов дял в ЕСМ. В началото страната ще може да се възползва от временен корекционен период от 12 години. Това означава, че през първите пет години България ще прави по-ниски капиталови вноски, които общо се очаква да бъдат около 600 млн. евро.
След изтичането на корекционния период през 2038 г. България ще трябва да направи еднократно допълнително плащане от 388,69 млн. евро. Така общият внесен капитал на страната в ЕСМ ще достигне 991,9 млн. евро, а общият записан капиталов дял ще бъде 8,68 млрд. евро.
Решенията няма да се вземат без гласа на България
При обсъждането беше подчертано, че решенията за предоставяне на подкрепа на държава в затруднение се вземат с изричното съгласие на всички членове на механизма. Това означава, че след присъединяването си България ще има право на глас и не може да бъде прието решение без нейното участие.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова е обяснила, че подкрепа за държава в неплатежоспособност не може да бъде одобрена без гласа на България като член на механизма.
Кои държави се следят заради висок дълг
На фона на присъединяването към ЕСМ вниманието остава насочено към държавите от еврозоната с по-висока дългова уязвимост.
Сред страните, които често се следят от икономисти и институции заради размера на публичния дълг, са Италия, Франция, Белгия, Финландия и Гърция.
Италия остава една от големите икономики с най-високо съотношение на публичен дълг към БВП, докато Франция е под наблюдение заради растящи дефицити и бюджетен натиск.
Белгия също е посочвана заради влошаваща се дългова динамика, а Финландия е обект на предупреждения от рейтингови агенции заради бързо нарастващ дълг, слаб растеж, застаряващо население и по-високи разходи за отбрана.
Гърция остава държава с много висок дълг, макар положението ѝ да е значително по-стабилно в сравнение с периода на дълговата криза от 2010-те години.
ЕСМ като финансова застраховка на еврозоната
Европейският механизъм за стабилност често се описва като финансова защитна мрежа на еврозоната.
Той не означава автоматично плащане към конкретна държава, а участие в общ механизъм, който може да бъде активиран при тежка финансова криза. За България присъединяването носи както ангажимент за капиталови вноски, така и право на участие при вземането на решения.
Най-важният въпрос за обществото остава как този ангажимент ще бъде обяснен ясно: колко плаща страната, кога го плаща, какви права получава и при какви условия ЕСМ може да отпуска помощ на други държави от еврозоната.
Константин Проданов от „Прогресивна България“, посочи, че присъединяването ни към еврозоната вече е факт, цената за това е платена и тя е висока.
„Тук дебатираме присъединяване към Европейския механизъм за стабилизация, който е своеобразна застраховка за страната ни в случай на големи финансови проблеми“, каза депутатът.
„Всяка страна може да изпадне във временна неплатежоспособност, независимо от нивото на дълга си, Механизмът не плаща на фалирали държави, а точно обратно – целта е да не се допусне държави с проблеми, които са членки на еврозоната, да фалират, като им се отпускат целеви помощи за да се стабилизират“, заяви Проданов.
Според народния представител „това, което плащаме, не е просто цена на застраховката, получаваме участие в уставния капитал на Механизма за стабилност в размер на 8,5-8,6 млрд. евро“.
Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира, че е ликвидирана българската финансова независимост.
„Очаквам да ни обяснят, че вече няма българска държава, валутата не е наша“, посочи той. „Ние сме в „клуба на богатите“ като сервитьори и ще плащаме чужди дългове“, каза Костадинов.
Източник: Обектовно
