Служебният премиер Андрей Гюров заяви пред Euronews, че присъединяването на България към Съвета за мир, ръководен от Доналд Тръмп, не е израз на политически консенсус, а резултат от „решението на един олигарх“. По думите му темата може да стигне и до Конституционния съд, тъй като парламентът все още не е ратифицирал участието на страната.
Служебният премиер Андрей Гюров заяви пред Euronews, че присъединяването на България към Съвета за мир, ръководен от американския президент Доналд Тръмп, не отразява политическия консенсус в страната. По думите му решението е било продиктувано не от държавна позиция, а от намесата на конкретен икономически и политически фактор.
„Би било преувеличено да се каже, че това е позицията на България“, заяви той.
„Това не беше въпрос на международна политика – беше личен въпрос на един олигарх, който е санкциониран по Закона „Магнитски“. Подписването на този договор е свързано с премахването му от списъка със санкции. Не мисля, че ще проработи. Това, което е изненадващо, за съжаление, е влиянието на един олигарх в някои партии“, добави Гюров, имайки предвид Делян Пеевски.
Спорът около присъединяването на България
България беше сред малкото държави от Европейския съюз, които се присъединиха към спорния Съвет за мир, стартиран през януари от Тръмп. Подписването от българска страна беше направено от правителството на Росен Желязков, а по данни на Reuters и други публикации страната е сред много малкото членки на ЕС, включили се в инициативата.
Темата впоследствие прерасна във вътрешнополитически и институционален спор. На 13 март Народното събрание задължи правителството да внесе за ратификация споразумението за присъединяване на България, а кабинетът на Гюров обяви, че ще сезира Конституционния съд. Според служебния премиер парламентът не може да вменява подобни действия на изпълнителната власт, особено когато става дума за служебно правителство.
Гюров: Парламентът още не е ратифицирал участието
Пред Euronews Андрей Гюров подчертава, че националният парламент все още не е ратифицирал членството на България и че дори това да се случи, въпросът може да бъде отнесен до Конституционния съд. Той поставя акцент и върху липсата на достатъчно политическо съгласие по темата.
Според него Съветът за мир първоначално е бил възприеман като инструмент за възстановяване на Газа след войната между Израел и „Хамас“, но след разширяването на мандата му от Доналд Тръмп до глобален формат, инициативата вече трябва да бъде преразгледана.
Притеснения за мандата и структурата на Съвета
В интервюто си Гюров посочва още, че правният анализ на Европейския съюз е повдигнал сериозни въпроси относно обхвата, мандата и структурата на Съвета, включително заради почти неограничените правомощия на президента Тръмп като председател без ясен срок. Повечето държави членки на ЕС според него приемат, че това влиза в противоречие с Хартата на ООН и именно затова не могат да се включат.
„Това, което искахме да покажем, е, че България подкрепя всеобхватен план за мир в Газа“, каза той. „Смятам, че останалите части от договора ще бъдат ратифицирани“ в рамките на Съвета за мир.
Добри отношения със САЩ, но и акцент върху силна Европа
Въпреки критиките си към начина, по който България е била въвлечена в инициативата, Гюров подчертава, че поддържането на добри отношения със Съединените щати остава важно. Според него София не трябва да прекъсва стратегическите си връзки отвъд Атлантика, но в същото време Европа трябва да бъде по-самостоятелна.
„Важно е да се запазят партньорствата, които са работили от двете страни на Атлантическия океан в продължение на много години. Важно е да разговаряме“, каза той. „Важно е също така да имаме една силна Европа, която може да се издържа сама“, добави Гюров.
С изявлението си пред Euronews служебният премиер на практика поставя под съмнение не само политическата легитимност на присъединяването на България към Съвета за мир, но и начина, по който външнополитически решения могат да бъдат повлияни от вътрешни зависимости и натиск.
Източник: euronews.com
