Абсурдният театър в парламента продължава без край
Отново ни се предлага познатият сюжет на политическия театър: същите лица, същите действия и, разбира се, същите разочарования.
Парламентът започва своята работа и ние всички знаем, че крайният резултат няма да ни изненада. Точно като в онзи стар филм, който сме гледали десетки пъти, но продължаваме да се надяваме на нов финал. Може би този път нещата ще се променят? Уви, това е само мечта.
Вътре в парламента вече всичко е в разгара си: не могат да се вземат елементарни решения, пререканията са като в детска градина, а консенсусът е мираж. Всеки играе своята роля в този политически водевил.
Докато вътре кипят страсти и некомпетентност, отвън имаме друго шоу – група от „протестиращи“, за които дори не е ясно дали разбират защо са там. Протест, организиран с много шум, но малко съдържание. Една част от хората не могат да обяснят мотивите си, но поне ясно знаят едно нещо – колко пари им плащат за участието. Дори се появи един „активист“, който гордо заяви: „Взел съм си болничен, за да дойда“. Г-н протестиращ, знаете ли, това е за проверка! Недейте такива признания да правите, не сте пред съда, внимавайте и да не заразите някой.
Докато наблюдаваме как народните избраници се чудят как да се организират и кой ще бъде председател на Народното събрание, най-честият отговор на гласуванията остава „въздържал се“. И човек се пита – от какво точно се въздържат? Депутатите, от които зависят важните решения, стоят и се въздържат. Лесно е да се въздържаш, когато не се изправяш лице в лице с последствията на тези решения, които отлагаш.
Един от малкото моменти на самоосъзнаване дойде от Тошко Йорданов, който честно заяви, че „гражданите и медиите коментират колко сме неспособни дори да започнем работа“. Браво, Тошко! Най-накрая някой открито призна очевидното – как не просто изглеждат нелепо, а напълно лишени от всякаква адекватност в управлението. Но за да бъдем честни, ние не сме тук, за да обиждаме. Ние просто се опитваме да разгадаем този непонятен политически възел, който с всеки ден става по-здраво стегнат и труден за развързване.
Цялата ситуация оставя впечатлението, че в България всичко трябва да стане по най-трудния и мрачен начин. Сякаш просветлението е на километри от тези, които би трябвало да го донесат. Народът се надява на чудо, моли се някой ден нещо да се промени.
Още новини четете в категория Новини
