Хората не живеят по-добре и губят покупателна способност. Това заяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов, коментирайки промените около механизма за определяне на минималната работна заплата.
По думите му нетният размер на минималната работна заплата е около 55–60% от необходимите средства за издръжка. Според Костов това означава, че минималната заплата трябва да бъде увеличена с 45% още сега.
„Няма с какво да се похвалим – нещата не стоят добре“, заяви главният икономист на КНСБ.
Костов критикува премахването на действащия механизъм за определяне на минималната заплата. Според него формулата, която се е обсъждала, е трябвало да надгради сегашния механизъм, а не да го отменя.
„Изглежда, че работодателите ни отнеха и последния инструмент, с който разполагахме, за да договаряме по-адекватен механизъм“, заяви той.
По думите му без ясен текст, около който да се водят преговори, работодателите нямат стимул изобщо да седнат на масата. Костов постави въпроса защо работодател би преговарял, ако няма действаща рамка, която да го задължава.
Главният икономист на КНСБ призова президента Илияна Йотова да наложи вето върху промените в Кодекса на труда. Според него това е необходимо, за да бъде даден втори шанс за поправяне на грешката.
„Капиталът победи труда и ми се иска да получим втори шанс да поправим тази грешка“, заяви Костов.
Той отправи директен политически упрек към правителството. Според него е необяснимо кабинет, който се определя като център-ляво, да посяга именно на минималната работна заплата.
„Дойде правителство, което се определя като център-ляво, и точно то посегна на минималната работна заплата. Не мога да си го обясня“, каза Костов.
Той се обърна и лично към Илияна Йотова, като припомни политическия ѝ профил.
„Затова моля президента Йотова, която най-малкото е социалист и синдикалист. Ние също сме леви хора“, допълни икономистът.
Според Костов усилията на правителството за овладяване на високите цени и инфлацията засега не дават резултат. Затова, по думите му, е нужен ускорен ръст на доходите, който не само да компенсира, но и да изпреварва поскъпването.
Той настоява това да върви заедно с промяна в начина на ценообразуване. Аргументът му е, че без контрол върху ценовите процеси увеличението на доходите бързо се изяжда от инфлацията.
Костов заяви, че в момента 13% от работещите българи са работещи бедни. По този показател България е на предпоследно място в Европейския съюз.
По думите му, ако единственото, което правим, е да компенсираме доходите с ръста на инфлацията, след 80 години отново ще бъдем на същото разстояние от Германия, на каквото сме и днес.
Той даде пример и с разликата между минималната заплата в България и тази в Люксембург. По думите му най-високата минимална заплата в ЕС е около 4,5 пъти по-висока от българската, което означава разлика от приблизително 300%.
„Не мога да повярвам, че има 350% разлика в производителността на труда между работниците в Германия и Люксембург и тези в България“, коментира Любослав Костов.
