Френският президент Еманюел Макрон и подалият оставка британски премиер Киър Стармър работят усилено за дългосрочно укрепване на европейската подкрепа за Украйна. До момента обаче те не успяват напълно да обединят редиците, а за Киев започва решаваща фаза, пише германският вестник „Велт“.
Според изданието военният парад в Париж на 14 юли е бил повече от демонстрация на френско самочувствие. В него са участвали 500 военнослужещи от държавите от т.нар. „Коалиция на желаещите“, които са маршировали заедно с френските войници по Шанз-Елизе.
Ескадрилата, която оцвети небето над Париж в цветовете на френския трикольор, е била придружена от изтребители „Мираж“ с украински втори пилоти. На трибуната Макрон е събрал около себе си около 30 държавни и правителствени ръководители, сред които украинския президент Володимир Зеленски и германския канцлер Фридрих Мерц.
„Велт“ отбелязва, че Макрон е искал всичко това да бъде разбрано като израз на европейско „стратегическо пробуждане“. Ден по-рано той е свързал тази амбиция с въпроса за подкрепата за Украйна.
Около 35-те членове на „Коалицията на желаещите“ са заседавали в Дома на инвалидите и са се споразумели за изграждането на коалиция за противоракетна отбрана. Обсъдени са и маневри на планираните многонационални сили за Украйна.
Демонстрираното единство обаче има пукнатини. Българският премиер Румен Радев е отказал подкрепа на съюзниците и е заявил, че страната му вече не иска да бъде част от алианса.
Според „Велт“ въпроси повдига и фактът, че Полша не е част от коалицията за противоракетна отбрана. Това се случва в момент, когато съюзът е изправен пред предстоящото оттегляне на Макрон и Стармър, както и пред решаващи избори в няколко европейски държави.
През последните седмици украинските дипломати настояват настоящият импулс във войната срещу Русия да бъде използван. Времето притиска Киев, защото предстои петата зима на войната, а Украйна остава до голяма степен уязвима срещу руските вълни от балистични ракети.
„Става дума за кратък прозорец от няколко месеца“, казва Яна Кобзова от Европейския съвет за външна политика. Тя оценява положително заема от 90 млрд. евро от ЕС, който трябва да покрие финансовите нужди на Киев и част от разходите за отбрана до 2027 г.
До края на годината обаче трябва да бъдат изградени структури за дългосрочна подкрепа на Украйна. Според анализа това трябва да стане преди предизборните кампании във Франция и други европейски държави да ограничат политическото пространство за действия.
Една от ключовите теми е противовъздушната отбрана. Юни е бил най-смъртоносният месец за цивилни в Украйна от април 2022 г. насам, като 293 души са загинали при руски атаки.
Защита срещу балистични ракети предлагат американските системи „Пейтриът“, но те са дефицитни. Войната в Иран допълнително е изострила този недостиг, посочва „Велт“.
Затова споразумението в Париж между десет държави, включително Германия, за коалиция за противоракетна отбрана е определено като значимо. Според Кобзова това е част от преустройството на архитектурата за сигурност, чрез което Киев и европейците искат да изградят ефективна ПРО и да намалят зависимостта от САЩ.
Целта е оръжейните компании да бъдат свързани в международна мрежа като допълнение към инициативи като European Sky Shield Initiative. Кобзова уточнява, че новият съюз няма да помогне на Украйна още тази зима, но може да съкрати дългогодишните срокове за доставка на „Пейтриът“.
Зеленски е успял да получи от американския президент Доналд Тръмп обещание за производство на системи „Пейтриът“ по лиценз в Украйна. Това обаче може да отнеме години заради въпросите около сигурността на производството и интелектуалната собственост.
Решението на Полша засега да не участва в алианса за противоракетна отбрана е изненадало много наблюдатели. Полски правителствен говорител е заявил, че инициативата е преди всичко индустриално-политическа и Варшава е готова да се присъедини, когато полските компании представят подходяща оферта.
Според „Велт“ мнозина виждат в това доказателство за напрежението между Варшава и Киев. То се е засилило, след като Зеленски присъжда на елитна украинска част званието „Герои на УВА“ — организация, която в Украйна се възприема като движение за независимост, но в Полша се свързва с кланета на цивилно население през Втората световна война.
Неясна остава и втората голяма тема — плановете за международни войски, които да подсигурят евентуално примирие. През есента в Полша за първи път трябва да бъдат симулирани прехвърляне на войски и процеси по вземане на решения.
Според френски военни представители това е ясен сигнал към Русия. Германия обаче остава сдържана към плановете, инициирани от Великобритания и Франция, тъй като федералното правителство иска да избегне вътрешнополитически дебат за „сухопътни войски“.
След първоначален отказ Берлин все пак ще участва в ученията. Това обаче не означава фундаментална промяна в германската политика за Украйна, защото става дума за „щабно учение в малък мащаб“, а не за реално трениране на използване на войски на терен.
Основният проблем за Германия остава необходимостта от одобрение на Бундестага при евентуална бъдеща мисия в чужбина. Освен това германската бригада в Литва вече ангажира значителни сили на Бундесвера.
Досегашното разпределение на тежестта работеше относително добре — Германия предоставя повече финансова помощ, а Париж и Лондон, като европейски ядрени сили, поемат лидерството. Колко дълго ще се запази този модел обаче е под въпрос.
В Лондон Анди Бърнам поема поста от Стармър. Той е смятан за поддръжник на Украйна, но засега не се е отличил с ясна външнополитическа визия.
Макрон има време до пролетта и според „Велт“ очевидно е решен да го използва. Париж вече е предоставил на Киев чертежи за производството на френски крилати ракети и ракети за противовъздушна отбрана.
В същото време и политическото време на Макрон изтича. Марин льо Пен, която иска да го наследи в Елисейския дворец догодина, бележи ръст в проучванията въпреки присъдата си за злоупотреба с фондове на ЕС.
Партията ѝ „Национален сбор“ иска да съкрати помощта за Украйна и да предотврати присъединяването ѝ към ЕС. Според анализа едно президентство на Льо Пен вероятно би било смъртоносен удар за идеята за международни войски.
„Макрон е един от най-важните стратези в Европа по отношение на войната в Украйна. Този тип лидери скоро може да изчезнат от политическата сцена — тогава Киев трябва да се подготви за трудни времена“, предупреждава Яна Кобзова.
Европа навлиза и в супер изборна година. Освен във Франция и Полша, избори ще има в Италия и Испания, където по-високите разходи за отбрана вече се противопоставят на социалната политика.