Русия няма намерение да напада други държави „нито през 2029 г., нито през 2030 г., нито през 2050 г.“, но ще отговори, ако самата тя стане обект на агресия. Това заяви президентът Владимир Путин по време на пленарната сесия на Международния дискусионен клуб „Валдай“, където говори подробно за войната в Украйна, отношенията с Европа и САЩ, руската икономика и новите оръжейни системи.
Путин заяви, че руското настъпление в Украйна се ускорява, че Москва е готова за бързи преговори при приемливи за нея условия и че европейските държави в момента водят по-враждебна политика спрямо Русия от Съединените щати. Той благодари на американския президент Доналд Тръмп за опитите му да прекрати конфликта и обяви, че Москва няма предварителни условия за възстановяване на отношенията си с Европа.
Руският президент отхвърли предупрежденията, че Москва се готви за бъдещо нападение срещу европейска държава. По думите му Русия няма подобни планове, но ще използва наличните си възможности при пряка атака срещу страната.
„Ние не заплашваме никого и нямаме намерение да атакуваме никого, нито през 2029 г., нито през 2030 г., нито през 2050 г. Ако обаче се сблъскаме с агресия, ще бъдем принудени да отговорим“, заяви Путин.
Той свърза тази позиция и с предупрежденията на Москва за Калининград. Путин заяви, че при пряко нападение срещу руска територия въпросът за използването на всички средства, с които страната разполага, ще възникне незабавно.
Русия ще използва своите „конкурентни предимства“
Путин призна, че при пряк сблъсък с НАТО Русия ще се изправи срещу противник с много по-голям общ икономически, военен и човешки потенциал. Според него Москва ще трябва да разчита на областите, в които има технологично и военно преимущество.
„Те имат огромен икономически потенциал, огромен военен потенциал. Нашите сили и ресурси не биха били толкова обширни, за да противодействат на подобна заплаха. И ще трябва да използваме конкурентните си предимства“, каза руският президент.
Като едно от тези предимства Путин посочи руските ударни системи. Той заяви, че страната разполага с нови средства за преодоляване на противоракетна отбрана, модерни оръжия със среден обсег и системи, които по думите му други държави все още не притежават.
Путин: Настъплението в Украйна се ускорява
Според данните, представени от Путин, през септември руските сили са установили контрол над повече от 1300 квадратни километра територия. Президентът заяви, че това е около два пъти и половина повече спрямо предходните месеци.
Той коментира и оставащите под контрола на Киев територии в Донбас. Путин заяви, че Украйна и ЕС разчитат да задържат останалите позиции през следващата година и половина или две, но Москва очаква развитието на фронта да бъде по-бързо.
Руският президент представи войната като въпрос не само за територия, а и за хора и бъдещи гаранции за сигурност.
„Не става въпрос за парче територия, а за хора. Въпросът е, че трябва да създадем условия не за временно примирие, а за траен мир“, заяви той.
„Готови сме да започнем и завършим преговорите възможно най-бързо“
Путин заяви, че Русия е готова за мирни преговори и би предпочела прекратяване на бойните действия пред продължаването на войната.
„Ако те се съгласят на условия, които Русия също намира за приемливи, ще бъде по-добре да се сложи край на тези тъжни събития и да се избегнат допълнителни жертви и от двете страни“, каза президентът.
По думите му Москва е готова да започне и завърши преговорите „възможно най-бързо“, но само при условия, които Русия и руското общество приемат. Путин обвини Киев и западните му партньори, че не желаят прекратяване на военните действия.
Путин призна щети от ударите по руските рафинерии
Руският президент коментира и украинските атаки срещу рафинерии и друга инфраструктура. По негови думи ударите са постигнали част от икономическата си цел и са стрували на Русия около 1% от БВП.
„Те постигнаха целта си до известна степен, защото според нашите оценки загубихме около 1% от БВП си“, заяви Путин.
Той свърза последвалите руски удари по украински икономически обекти с действията на Киев и ги определи като ответна мярка.
Путин направи ясно разграничение между политиката на Вашингтон и тази на водещите европейски столици.
„В този момент водещите европейски страни са много по-враждебно настроени към Русия, отколкото Съединените щати“, заяви той.
Според руския президент администрацията на Доналд Тръмп се опитва да прекрати войната, докато редица европейски правителства насърчават продължаването на конфронтацията. Той обвини европейски политици, че използват Русия като външна заплаха на фона на собствените си икономически и политически проблеми.
Путин заяви, че реториката за подготовка за война позволява на част от европейските лидери да оправдават по-високи военни разходи и да мобилизират обществена подкрепа.
Без предварителни условия за отношенията с Европа
Руският президент заяви още, че Москва не поставя предварителни условия за възстановяване на отношенията си с Европа.
„Нямаме предварителни условия за възобновяване и възстановяване на отношенията с Европа като цяло или с конкретни държави“, каза Путин.
Той прогнозира, че продължаването на сегашната икономическа политика в ЕС ще създава все повече проблеми за самите европейски държави.
Путин благодари на Тръмп
Тонът към американския президент беше значително по-положителен. Путин заяви, че поддържа добри дългогодишни отношения с Доналд Тръмп и оцени действията му за прекратяване на войната.
„Благодарен съм за усилията му за разрешаване на украинската криза и, както съм казвал много пъти, той го прави добросъвестно“, заяви Путин.
Руският президент призова Вашингтон и Москва да възстановят и диалога за ограничаване на стратегическите въоръжения. По думите му Русия е предлагала подобни разговори и продължава да бъде готова за тях.
„Прегряхме икономиката и съзнателно я охлаждаме“
Путин говори и за вътрешното състояние на Русия. Той призна за проблеми с инфлацията и инвестициите, но заяви, че макроикономическите показатели и финансовата система остават устойчиви.
„Ние дадохме тласък на икономиката, прегряхме я. И направихме съзнателен избор да я охладим“, каза президентът.
По негови данни инфлацията през тази година е намаляла почти наполовина спрямо 2025 г., а бюджетният дефицит е около 3%. Путин очаква през следващата година той да бъде около 2%.
За Китай и Индия
Руският президент отдели значително внимание на отношенията с Пекин. Той заяви, че с китайския президент Си Дзинпин имат близко политическо разбиране и че Китай може да играе важна роля при търсенето на решение за войната в Украйна.
Путин посочи нарастващия икономически и военен потенциал на Китай и съвместните проекти между Москва и Пекин, включително развитието на Северния морски път и връзката между инициативата „Един пояс, един път“ и руските евразийски проекти.
Той похвали и индийския премиер Нарендра Моди, който по думите му повдига темата за мирното уреждане на войната при всяка тяхна среща.
„Той предлага много добри идеи, насочени към търсене на взаимно приемливи решения“, заяви Путин.
Путин вижда БРИКС като модел за бъдещия световен ред
Според руския президент международната система трябва да бъде многополюсна и да отчита интересите на всички големи участници.
„Сигурността на една нация не може да бъде постигната за сметка на сигурността на другите“, заяви Путин.
Той посочи БРИКС като възможен модел за изграждането на бъдещия световен ред и подчерта принципа на равнопоставеност между членовете на организацията. По думите му страните от БРИКС вече представляват почти половината от населението на света, а икономическото им значение продължава да нараства.
