Народното събрание одобри на първо четене въвеждането на еднократен данък от 33% върху свръхпечалбите на банки, телекоми, застрахователи и търговски вериги. Управляващите очакват мярката да донесе 800 млн. евро в бюджета за 2027 г. Депутатите подкрепиха и отделен законопроект, който предвижда поетапно увеличение на данъчните оценки на недвижимите имоти през следващите три години.
Промените в Закона за корпоративното подоходно облагане бяха приети със 127 гласа „за“, 75 „против“ и нито един въздържал се. Законопроектът получи подкрепа единствено от „Прогресивна България“, докато ГЕРБ-СДС, ДПС, „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Възраждане“ гласуваха против.
Извънредното облагане ще обхване шест икономически сектора: банки, застрахователни дружества, телекомуникационни компании, обменни бюра, фирми за бързи кредити и търговци на храни с нетни приходи от продажби за 2026 г. от поне 5 млн. евро.
Данъкът ще се начислява върху частта от печалбата, която надвишава средната печалба за периода 2020–2025 г., а не върху цялата печалба на компаниите. Предвижда се облагането да бъде еднократно и да се прилага през 2027 г.
От управляващото мнозинство определиха мярката като необходима за стабилизиране на публичните финанси. Депутатът Константин Проданов от „Прогресивна България“ посочи, че подобни данъци са прилагани и в други европейски държави. Според него извънредното облагане засяга печалби над обичайните за бизнеса, без да отнема стимулите за инвестиции.
Опозицията предупреди за по-високи цени и риск от рецесия
Асен Василев от „Продължаваме промяната“ оспори икономическите разчети на правителството. Според него държавните инвестиции се свиват с 4 млрд. евро, докато финансовото министерство разчита частният сектор да компенсира спада с допълнителни инвестиции за 3 млрд. евро.
Василев предупреди, че ако тези инвестиции не бъдат реализирани, икономиката може да изпадне в рецесия. Той постави под въпрос и очакваните 800 млн. евро приходи, като заяви, че икономическите щети от новия налог може да се окажат по-големи. Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС разкритикува използването на еднократни приходи за финансиране на постоянни бюджетни разходи. Според него подобен подход не решава проблемите с публичните финанси, а създава нови рискове за следващите години.
От „Демократична България“ Владислав Панев и Мартин Димитров предупредиха за негативно отражение върху инвестициите и икономическия растеж. Айтен Сабри от ДПС изрази опасения, че компаниите могат да прехвърлят допълнителната данъчна тежест върху потребителите чрез по-високи цени.
От „Възраждане“ също се противопоставиха на предложението. Димо Дренчев постави въпроса защо оръжейната индустрия остава извън обхвата на данъка въпреки високите печалби в сектора покрай войната в Украйна.
Ваучерите за храна стават до 200 евро, но с нов данък
Сред одобрените на първо четене промени е увеличаването на максималния месечен размер на ваучерите за храна от 102,26 на 200 евро. Новият режим обаче предвижда 7% облагане на частта от предоставените ваучери над 102,26 евро. Законопроектът удължава и срока за пренасяне на данъчни загуби от 5 на 10 години. В същото време се въвежда ограничение те да могат да се приспадат до 70% от положителния данъчен финансов резултат за съответната година.
Предвидена е ускорена данъчна амортизация за инвестиции в технологии с изкуствен интелект, високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура. Прагът за признаване на данъчни дълготрайни активи се повишава от 700 лева на 1000 евро.
Парламентът отхвърли алтернативното предложение на „Демократична България“ за нулева данъчна ставка върху печалбата, реинвестирана в машини и производствено оборудване.
Данъчните оценки на имотите ще се увеличават до 2029 г.
С отделни промени в Закона за местните данъци и такси, подкрепени на първо четене, управляващите предвиждат поетапно повишаване на базисните стойности, използвани при определянето на данъчните оценки на недвижимите имоти. Планът предвижда увеличение с 30% през 2027 г. и допълнителни корекции от по 35% през 2028 и 2029 г. спрямо стойностите, действащи до края на 2026 г. Така за три години базисните данъчни стойности трябва да нараснат общо със 100%.
Промените ще засегнат жилища, земи, подобрения и земеделски имоти. По-високите данъчни оценки могат да доведат до увеличение на дължимия данък върху недвижимите имоти, чийто размер зависи и от определените от общините ставки.
Законопроектът изрично предвижда новите оценки да не се използват за определяне на таксата за битови отпадъци. По време на обсъжданията обаче бяха поставени въпроси за начина на изчисляване на такса „смет“, по които управляващите обещаха допълнителни уточнения.
Според разчетите на правителството актуализацията ще увеличи приходите в общинските бюджети със 73,4 млн. евро през 2027 г., 172,1 млн. евро през 2028 г. и 270,8 млн. евро през 2029 г.
Двата законопроекта предстои да бъдат разгледани и на второ четене, когато депутатите могат да направят промени в първоначално предложените текстове.
