Ден след безпрецедентната атака срещу два търговски кораба в изключителната икономическа зона на България все още няма официално установен модел на използваните дронове. Новите данни от „Морска администрация“ и военните обаче дават значително по-ясна картина как е било извършено нападението.
Корабът ABLE е бил ударен от морски дрон в кърмовата част, машинното му отделение е наводнено и има опасност плавателният съд също да потъне. В същото време от използваните безпилотни системи не са намерени физически останки, които да позволят техническото им идентифициране.
Най-конкретната информация за самия удар дойде от директора на „Аварийно-спасителна дейност“ към Изпълнителна агенция „Морска администрация“ вицеадмирал о.р. Румен Николов. По думите му ABLE е поразен от морски дрон в кърмовата част. След взрива машинното отделение е наводнено, а корабът е получил значителен диферент към кърмата. Николов предупреди, че съществува вероятност и този кораб да потъне.
Именно в кърмовата част на подобен тип търговски кораб се намират машинното отделение, задвижването и редица ключови системи. След удара на борда избухна и силен пожар, а всичките 18 души от екипажа бяха принудени да напуснат плавателния съд. Моряците бяха спасени от плаващия под български флаг ферибот DIOSCURIA, който се намираше в района и промени курса си, за да се притече на помощ. Двама от спасените бяха ранени.
Няма открити останки от дроновете
Един от основните проблеми пред установяването на точния модел и произхода на използваните дронове е липсата на физически останки.
„Няма информация за останки от дронове“, заяви Румен Николов. При операцията са намерени лодка, три спасителни плота и части от оборудването на потъналия ALFA WATAN.
Министърът на отбраната Димитър Стоянов още във вторник заяви, че именно части от безпилотните системи могат да позволят да бъде установен техният произход.
„Не можем да потвърдим дали са руски, или украински. За да бъдем сигурни, трябва да намерим необходимите отломки от дроновете, които да изплуват на повърхността, или някоя от страните да поеме отговорност“, каза Стоянов.
По думите му българските военни не разглеждат случилото се като инцидент с изгубили управление безпилотни апарати. Оценката е за целенасочена атака срещу търговски кораби, извършена с морски и въздушни дронове. Военният министър призна, че има собствено мнение откъде идват дроновете, но отказа да го обяви без достатъчно доказателства.
Екипажът на ALFA WATAN е имал около три минути
Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов разкри още една от ключовите подробности около потъването на ALFA WATAN.
Първият автоматичен сигнал от аварийния буй на кораба е получен в Морския спасителен координационен център в 02:54 часа на 6 октомври. Според Ефтимов екипажът е разполагал с около три минути за реакция, което обяснява защо хората не са успели да предприемат нормални спасителни действия.
Атаката е била комбинирана – с въздушни и морски дронове. ALFA WATAN е получил критични поражения и е потънал. Операцията по издирването на екипажа беше прекратена на 6 октомври в 17:00 часа и няма да бъде подновена. Румен Николов съобщи в сряда сутринта, че от моряците няма следа. Открити са три спасителни плота и една лодка, но без хора в тях.
Reuters: Първоначалните оценки сочат вероятна руска атака
Още в първите часове след нападението Reuters цитира източник от сферата на морската сигурност, според когото първоначалната оценка е, че атаката вероятно е руска. Българските власти също не са обявили официално заключение за произхода на използваните дронове.
Украинският президент Володимир Зеленски вече посочи Русия за извършител. Той заяви, че украинските сили не са провеждали операции в този район и че украинските ВМС са разговаряли с българските си колеги.
„Нашите Военноморски сили се свързаха с колегите си в България и установиха, че това е руска комбинирана атака с морски и въздушни дронове“, заяви Зеленски. Reuters също цитира това негово твърдение.
Москва не е коментирала атаката срещу ALFA WATAN и ABLE. Премиерът Румен Радев от своя страна заяви на 6 октомври, че България все още не може да определи дали използваните дронове са руски или украински.
В разследването не бива да се пренебрегва и възможността за провокация или операция под фалшив флаг – сценарий, при който атаката умишлено е извършена така, че да насочи подозренията към другата воюваща страна. Подобна версия би изисквала конкретни технически данни за използваните морски и въздушни дронове, тяхната траектория, системите им за управление и евентуални останки.
