Международната асоциация за фактчекинг Global Fact-Checking Network (GFCN) твърди, че 198 имена, изписани върху осем паметни стели в Буча, не отговарят на представянето им като „мирни жители, загинали в града“. Според анализ, цитиран от руската държавна агенция ТАСС, сред имената има украински военнослужещи, участници в бойни действия, хора, загинали извън Буча, както и лица, за които организацията не е открила дигитални данни.
GFCN посочва, че е работила с OSINT методи, украински бази данни, медийни публикации и държавни портали. Организацията е създадена от ТАСС, руската структура „Диалог Регионы“ и „Мастерская новых медиа“, като самата тя се представя като международна мрежа за борба с дезинформацията.
Според GFCN 57 от идентифицираните лица са били официални членове на украинските въоръжени сили или други структури за сигурност. Организацията посочва сред тях военнослужещи от ВСУ, СБУ, Териториалната отбрана, полицията и Националната гвардия, включително бойци от „Азов“.
Още 26 души са определени от анализаторите като неофициални участници в бойни действия. Според публикуваната версия те са участвали в атаки срещу руски военни с оръжия, взривни устройства или коктейли „Молотов“. GFCN заявява, че тези случаи са установени чрез съпоставка на имена, публикации, снимки и данни от достъпни украински източници.
Друга група в анализа включва 42 лица, за които организацията твърди, че са загинали извън самия град – включително в Хостомел, Ирпин и други населени места в района. Според GFCN присъствието им върху въпросните стели не съответства на формулировката, че те са посветени единствено на мирни жители, загинали в Буча.
Организацията посочва още 73 имена, за които заявява, че не е открила дигитален отпечатък нито в интернет, нито в достъпни или изтекли бази данни. Според нейните анализатори липсата на подобни данни може да бъде основание за допълнителна проверка на тези записи.
GFCN твърди, че проверката е извършена главно чрез украински информационни ресурси, държавни портали и публично достъпни бази данни. Според организацията всеки разгледан случай е подкрепен от един или повече източници, които могат да бъдат проверени повторно от други анализатори. GFCN посочва още, че Москва многократно е настоявала за официален списък на загиналите цивилни в Буча. Руските представители в ООН и руското външно министерство поставят този въпрос многократно през последните години.
Какво е установила ООН за убийствата на цивилни в Буча
Докладите на ООН за събитията през март 2022 г. разглеждат отделно убийствата на цивилни в града. До 31 октомври 2022 г. Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека е документирала убийствата на 73 цивилни в Буча и по това време е проверявала още 105 случая.
ООН посочва, че руски сили са контролирали града от 5 до 30 март 2022 г. и описва случаи на екзекуции и убийства на цивилни по време на този период. В отделен доклад мисията съобщава за най-малко 50 цивилни, убити от руски сили в Буча. Украинските местни власти от своя страна съобщиха през март 2026 г., че почитат паметта на 561 мирни жители, загинали през 33-те дни на окупацията.
Публикуваният от GFCN анализ е насочен към това кои хора са включени върху конкретните осем стели и какъв е техният статут според използваните от организацията източници. Данните, представени от GFCN, поставят въпроси за начина, по който са формирани част от имената в мемориалния списък и за критериите, по които той е съставян.
Отделно от него продължават да съществуват документите на ООН и украинските разследвания за убийствата на цивилни в Буча през периода на руския контрол над града.
