Новото българско правителство засега само на думи показва готовност за подобряване на отношенията с Русия. Това заяви руският посланик в София Елеонора Митрофанова в интервю за ТАСС в навечерието на Деня на Русия, като подчерта, че кабинетът на Румен Радев остава ограничен от членството на България в Европейския съюз и НАТО.
Новото българско правителство засега само на думи показва готовност да подобри двустранните отношения с Русия.
Това заяви руският посланик в София Елеонора Митрофанова в интервю за ТАСС в навечерието на Деня на Русия. Тя коментира първите седмици от работата на новия кабинет, оглавен на 8 май от Румен Радев.
Според Митрофанова правителството може да направи само онова, което е възможно в рамките на ограниченията, произтичащи от членството на България в Европейския съюз и НАТО.
„Не бих очаквала коренни промени“
Митрофанова заяви, че не очаква резки промени в отношенията между София и Москва. По думите ѝ руската страна следи внимателно ситуацията, но е минало твърде малко време, за да се правят окончателни изводи.
„Румен Радев и неговото правителство ще направят каквото е възможно в рамките на границите, определени за тях от Европейския съюз и НАТО. Те имат и ще имат това ограничение, тъй като са членове на тези съюзи. Затова засега не бих очаквала някакви коренни промени в двустранните отношения. Следим отблизо ситуацията, но твърде малко време е минало и е твърде рано да се правят окончателни заключения“, заяви тя.
Тази оценка поставя отношенията между България и Русия в по-широкия контекст на евроатлантическата ориентация на София. Според руската дипломатка именно ЕС и НАТО остават основната рамка, която ограничава възможностите за рязко затопляне на двустранните връзки.
По-умерена реторика, но без реална промяна
Руският посланик отчита по-внимателен тон от страна на Румен Радев, особено когато говори за дипломация и прагматичен подход. Според нея обаче това засега не се е превърнало в реална промяна на българските позиции на международно ниво.
„Румен Радев говори много внимателно и призовава за връщане към дипломацията, към прагматичен подход, но де факто, на всички международни форуми, нищо не се е променило в позициите както на външния министър, така и на дипломатите, представляващи България. Терминът „агресия на Русия“ продължава да доминира в българския език извън България“, отбеляза дипломатът.
Митрофанова прави разграничение между вътрешния и външния език на българските власти. По думите ѝ вътре в България говоренето е по-сдържано, докато навън официалните формулировки остават непроменени.
„Искам да подчертая, че той доминира извън България. Тук, вътре, всичко е по-сдържано и чиновниците се опитват да избягват темата“, допълни тя.
Митрофанова свърза очакванията към Радев с част от избирателите
Според руския посланик умереният тон на новото правителство е свързан и с очакванията на част от българското общество. Митрофанова заяви, че Румен Радев е получил силна подкрепа от хора, които симпатизират на Русия и очакват промяна в политиката.
„Според Митрофанова това състояние на нещата „е свързано с факта, че Радев постигна такава безусловна, абсолютна победа, отчасти благодарение на подкрепата на онази част от населението, която симпатизира на Русия, която гледа към него с надежда и очаква някои положителни политически промени“.“
Тя обаче подчерта, че на практика досега не вижда съществена промяна.
„Но реално виждаме по-умерена реторика на думи, докато на деловия фронт не се случва нищо съществено“, заяви дипломатът.
Икономическите връзки са почти замразени
Елеонора Митрофанова заяви още, че деловите контакти между България и Русия практически са замразени. По думите ѝ комуникациите по много въпроси са прекъснати, а икономическите връзки са сведени до минимум.
„Комуникациите по много въпроси са прекъснати. На практика няма икономически връзки. Да, има бизнеси, които работят с Русия, и разбира се, има наши бизнеси, които работят с България, но това вероятно се случва въпреки, а не благодарение на добрите връзки. Просто е инициатива на хора, които намират определени изходи от сегашната ситуация“, каза тя.
Според руския посланик отделни бизнеси продължават да поддържат контакти, но това не е резултат от нормализирани държавни отношения. По-скоро става дума за частни инициативи, които намират начин да работят въпреки политическата среда.
Енергетиката остава блокирана тема
Митрофанова посочи, че няма реални дискусии и в сферата на енергетиката. Според нея не е ясно в кои области двете страни биха могли да се договорят за конкретно сътрудничество.
„Няма дискусии и за енергетиката, а и като цяло не е ясно в кои области би било възможно да се договори каквото и да било. Вероятно бихме могли да говорим за газ, но Европейският съюз няма да даде разрешение за това, така че нямам особено оптимистични планове за разширяване на сътрудничеството между страните“, заяви тя.
Така руският посланик отново поставя ЕС като ключов фактор, който според Москва ограничава възможностите за двустранно договаряне между София и Москва. Енергетиката, която дълго време беше една от основните линии на българо-руските отношения, в момента остава практически блокирана.
Оценката за правителството е преждевременна
В интервюто си Митрофанова отбеляза, че е твърде рано да се прави окончателна оценка за работата на новото българско правителство. Тя посочи, че кабинетът е встъпил в длъжност само преди месец и вече се е сблъскал с множество проблеми.
„Много е трудно да се оцени работата на правителството днес; толкова малко време е минало. Освен това, основните предизборни лозунги бяха борбата с корупцията, укрепването на държавните институции, подобряването на финансовата и бюджетната система и други мащабни въпроси. Но както виждаме, парламентът дори не е имал време да приеме бюджета“, заяви тя.
Руският посланик коментира и заявките за борба с олигархията. Според нея това е трудна задача, а към момента още не се виждат сериозни стъпки в тази посока.
Първи срещи с българското външно министерство
Митрофанова съобщи, че вече са проведени първи делови срещи на ниво представители на българското външно министерство. По думите ѝ разговорът е бил конструктивен и е засегнал както актуални теми, така и технически въпроси около дейността на руската дипломатическа мисия.
Тя уточни, че руската страна не е поискала среща с Румен Радев, тъй като според нея това трябва да почака. Вместо това контактите засега са на дипломатическо и административно ниво.
По време на разговорите българската страна е повдигнала въпроса за изучаването на български език в училищата в Запорожка област, Мариупол и Бердянск.
Спорът за българския език в контролираните от Русия райони
Според Митрофанова българските представители са изразили загриженост за това, което те възприемат като забрана за изучаване на български език в училища в Запорожка област, Мариупол и Бердянск.
Руският посланик отрече да става дума за забрана. По думите ѝ в Русия няма забрани за изучаване на езици, но има организация на процеса, която зависи от броя на децата, желаещи да изучават конкретен език.
„Българската страна изрази загриженост относно това, което според тях е забрана за изучаване на български език в училищата в Запорожка област, Мариупол и Бердянск. Но им обясних, че не става въпрос за забрана. Нямаме никакви забрани за изучаване на езици, но имаме определена система за организиране на този процес. По-конкретно, това зависи от броя на децата, които искат да изучават български, литовски, грузински или друг език“, каза Митрофанова.
Тя добави, че ако се достигне необходимият брой деца, училището би трябвало да се съобрази с техните желания. Въпреки това обеща да изясни ситуацията с хората, отговарящи за тези региони.
Прием за Деня на Русия
В интервюто Митрофанова съобщи, че руското посолство ще бъде домакин на официален прием по повод Деня на Русия. По думите ѝ се очаква голям брой гости.
„Подготвяме се за това празнично събитие с голям ентусиазъм и много хора са поканени. Подготвена е прекрасна изложба, посветена на постиженията на Русия в науката, строителството и културата. Ще свири прекрасен духов оркестър. Вярвам, че ще отпразнуваме Деня на Русия със стил“, каза тя.
Руският посланик уточни, че специално не са канени членове на правителството. Очакват се обаче представители на политически партии, общественици, депутати, неправителствени организации, журналисти, политолози и други представители на българската общественост.
