Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова отоговори на медиите за ударите в Черно море.
Захарова разкри неудобни истини, които Запада и пропагандните медии удобно премълават. Ето как отговори тя на зададен от медиите въпрос:
Въпрос: На 6 октомври в Черно море край бреговете на Сочи с безпилотни лодки беше атакуван петролният танкер „Афрамакс Рио“, плаващ от Новоросийск за Индия. Режимът на Зеленски съзнателно ескалира ситуацията, за да затрудни корабоплаването в Черно море и да повлияе на международното икономическо сътрудничество. Защо проблемът се изостри точно сега и има ли възможност за неговото уреждане – например чрез сключване на енергийно примирие или нова „черноморска сделка“?
М.В.Захарова: <…> Споменатият от Вас инцидент е само епизод в поредицата от терористични нападения на ВСУ срещу граждански търговски кораби, които, очевидно, са предназначени да компенсират провалите на украинските екстремисти на фронта. От януари ВСУ нанесоха над 250 безразборни удара в Азово-Черноморската акватория срещу кораби с петрол, зърно и други невоенни товари. <…>В отговор на непрекъснатата терористична дейност на киевския режим Въоръжените Сили на Руската Федерация осъществяват комплексни системни мерки за потискане на бойния потенциал на ВСУ, в това число чрез поразяване на кораби и пристанищна инфраструктура, задействани във военната логистика.
Ще подчертая, че докато атаките в Черно море бяха насочени към кораби под флага на Русия и чуждестранни кораби, действащи в интерес на руските икономически оператори, проблемът със свободата на корабоплаването не получаваше голямо внимание нито на Запад, нито в специализираните международни организации. <…>
Нашите ответни действия – а удари се нанасяха само по свързани с военно-промишления комплекс на киевския режим обекти – станаха за Киев болезнен бумеранг.
Оттук е стремежът на Зеленски съвместно със своите куратори да намери начини за намаляване на интензивността на ударите на руските Въоръжени Сили. Целта им е очевидна – под формален претекст за загриженост за глобалната продоволствена сигурност да осигурят защитен морски канал за снабдяване на ВСУ с оръжие и да създадат поредния механизъм за политически и икономически натиск върху Русия. <…>
Както показва нашият опит досега, сключването на меморандуми и декларации без създаване на ясни механизми за тяхното прилагане е малко вероятно да допринесе за реално подобрение на ситуацията. Киев редовно нарушава подписаните от него документи. <…>
Да вземем дори „черноморската зърнена инициатива“ от 2022-2023 години, която беше използвана от страните от НАТО като параван за военно снабдяване на ВСУ. <…>
Идеите, които се чуват днес, за нормализиране на корабоплаването в Черно море пропускат главното: настоящите трудности в сферата на продоволствената сигурност са пряко следствие от действията на Киев, чиято вседозволеност и безнаказаност са резултат от безотговорната политика на Запада. Лицемерно се премълчават главните причини за възникналите проблеми на световния пазар на храни, преди всичко създаваните от ЕС логистични бариери и така наречените санкции срещу нашите икономически субекти и оператори от селскостопанския сектор.
Русия е отговорен и, без преувеличение, най-важен участник на глобалния продоволствен пазар. Делът на Украйна в него обаче не бива да се преувеличава: например, ние представляваме приблизително 26% от световния износ на пшеница, докато Украйна – само 6%, а за ечемика – 20% срещу 5%.
Освен това, до 70% от украинските селскостопански продукти отиват на пазарите на далеч не бедни страни, предимно в ЕС и други западни страни. <…>Нашите приятели и партньори от страните от Световното мнозинство знаят, че Русия никога не се е затваряла и не се затваря от съществен диалог за насърчаване на глобалната продоволствена сигурност. <…>
Убедени сме, че на този етап най-ефективната първа стъпка би била да се окаже колективен международен натиск върху Киев като основен нарушител на спокойствието.
Отговор на официалния представител на МВнР на Русия М.В.Захарова на въпрос на медиите относно истинските заплахи за свободата на гражданското корабоплаване и глобалната продоволствена сигурност (13 октомври 2026 година).
