Френският президент Еманюел Макрон изрази съмнение, че Съединените щати са постигнали целите, които са си поставили във войната срещу Иран редом с Израел. В интервю за France 2 той заяви, че Иран е отслабен в ядрено и военно отношение, но предупреди, че евентуална смяна на режима не може да бъде постигната чрез бомбардировки.
Френският президент Еманюел Макрон изрази съмнение, че Съединените щати действително са постигнали целите, които са си поставили във войната срещу Иран редом с Израел. В интервю за France 2 Макрон заяви, че спорът с Техеран продължава от години, а Вашингтон е прибягнал до военни действия, защото е бил недоволен от хода на преговорите.
Френският президент обаче постави въпроса каква точно е била крайната цел на операцията — унищожаване на ядрения потенциал, удар по ракетната програма или смяна на режима.
Ядреният въпрос остава отворен
Макрон припомни, че ако целта е била унищожаване на ядрения потенциал на Иран, съответната операция вече е била проведена през пролетта на 2025 г. Според него сега основният въпрос е какво ще се случи с обогатения уран.
„Сега основният въпрос е дали да се разреди обогатен уран на място или да се транспортира другаде под контрола на Международната агенция за атомна енергия“, каза Макрон.
Така френският президент насочи вниманието към най-чувствителния елемент от бъдещите преговори — дали Техеран ще запази част от ядрения си капацитет и какъв контрол ще има Международната агенция за атомна енергия.
Ракетният потенциал и въпросът за победата
По отношение на втората възможна цел Макрон отбеляза, че САЩ до голяма степен са унищожили ракетния потенциал на Иран. Въпреки това, по думите му, Вашингтон не е обявил ясна победа.
Това според френския президент поставя въпроса дали истинската цел не е била по-широка — смяна на режима в Техеран. Макрон обаче предупреди, че подобна промяна не може да бъде наложена отвън чрез военна сила.
„Режим не се сменя с бомбардировки“
Френският президент заяви, че ако в Иран трябва да има политическа промяна, тя трябва да дойде от самите иранци. Според него опитът за смяна на режим чрез бомбардировки би означавал дълга военна операция без гаранции за успех.
Макрон направи и сравнение с Афганистан, където Съединените щати не успяха да постигнат трайна политическа стабилност въпреки продължителното си военно присъствие.
Така френският президент постави граница между отслабването на военните способности на Иран и реалната политическа промяна вътре в страната.
Натиск върху Тръмп от Близкия изток
Макрон заяви още, че обкръжението на американския президент Доналд Тръмп и действащите лица в Близкия изток са го подтикнали „да отиде много по-далеч и да действа много по-ангажирано“.
С това френският президент намекна, че Вашингтон е бил въвлечен в по-дълбока военна ангажираност, отколкото първоначално е възнамерявал.
Според него резултатът е сложен: Иран е отслабен в ядрено и военно отношение, но това не означава, че режимът е пречупен.
Национализмът обедини част от иранците
Макрон предупреди, че военният натиск е довел и до обратен ефект. По думите му част от иранското население, което е било критично към властите, се е обединило около национализъм и патриотизъм.
Това според него показва, че бомбардировките могат да отслабят военната инфраструктура, но не гарантират политическа промяна.
„Целият регион трябва да възстанови мира“, каза Макрон.
