Когато през 1969 г. гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос открива човешки скелет в базиликата „Свети Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро, той едва ли е предполагал, че находката ще се превърне в център на продължителен исторически и дипломатически процес. По костите на лявата ръка на погребания мъж учените откриват следи от тежка травма, неправилно зарастване и инфекция. Дали това е раната, получена от Самуил в битката при Сперхей срещу византийската армия?
Находката не дава абсолютно доказателство, но създава забележителна връзка между средновековните хроники и материалните свидетелства от миналото.
Сведенията за това кога и как е ранен цар Самуил са записани от средновековния византийски историк Йоан Скилица в неговия летопис „Преглед на историята“. Според Скилица българският цар е ранен два пъти – освен в битката при река Сперхей той получава нараняване и в битката при Беласица край с. Ключ (1014 г.). В българската наука тези оригинални текстове са преведени и публикувани в академичната поредица „Гръцки извори за българската история“, том VI (издание на БАН, 1960 г.).
Гробът, който разкрива владетелска тайна
Базиликата „Свети Ахил“ се намира на остров в Малкото Преспанско езеро, в днешна Северна Гърция. Храмът е изграден по времето на цар Самуил и носи името на светеца, чиито мощи са пренесени там.
Районът на Преспа има важно място в управлението на българския владетел. Именно тук се оформя един от основните политически и религиозни центрове на неговата държава.
При археологическите разкопки проф. Николаос Муцопулос открива няколко погребения в базиликата. Сред тях е и гроб, разположен в специално оформена ниша. Богатството на погребалния контекст и местоположението му насочват изследователя към предположението, че става дума за представител на владетелската фамилия.
Но най-съществената следа се оказва не в предметите, а в самите кости.
Антропологичното изследване на скелета разкрива тежки увреждания на лявата предмишница. Установени са счупвания на костите, като едната е зараснала неправилно, а при другата има данни за незараснала фрактура и инфекциозно възпаление на костната тъкан – остеомиелит.
Тези изменения предизвикват интереса на учените, защото съвпадат с историческия разказ за тежко нараняване на цар Самуил.
Сражението при река Сперхей се провежда през 996 г., когато византийците правят поход в българските земи. Според хрониката на византийския летописец Йоан Скилица, Самуил е тежко ранен в ръката и едва успява да се спаси, като ръката му след това зараства с видим дефект. Именно връзката между описаното в историческите извори нараняване и откритите травми по костите става един от основните аргументи в подкрепа на хипотезата, че погребаният мъж е цар Самуил.
Съществува обаче важна подробност: учените не разполагат с надпис или друг пряк документ, който да назовава погребания. Затова идентификацията се основава на съвкупност от доказателства – археологическия контекст, особеностите на скелета и съпоставката с писмените исторически сведения.
Базиликата „Свети Ахил“ вероятно е имала и функция на владетелски погребален дом. В нея са открити няколко гроба, свързвани с представители на царската фамилия.
Особеното положение на едно от погребенията и откритите следи от скъпи материи подсказват високия статус на погребания. Това допълва археологическата картина и подкрепя предположението, че храмът е бил тясно свързан с владетелския двор.
Какво може да разкажат костите след 1000 години?
Антропологичните изследвания показват, че погребаният мъж е преживял тежка травма, оставила трайни следи върху скелета му. Уврежданията са били толкова сериозни, че костната тъкан е претърпяла патологични изменения.
Дали точно тази травма е получена при сражението с византийците? Това остава хипотеза, но съвпадението с историческите сведения е сред аргументите, върху които се гради идентификацията.
Завръщане в България
Откриването на останките през 1969 г. поставя началото на дълги дипломатически преговори, които продължават десетилетия. Те остават в Гърция, а въпросът за завръщането им в България се превръща в предмет на продължителни разговори между двете държави.
Източник: Обективно
