Володимир Зеленски и най-близкият му политически екип са обсъждали възможността президентски избори в Украйна да бъдат проведени още в края на есента, съобщи „Украинска правда“, позовавайки се на източници от властта и хора, запознати със закритите социологически проучвания. Планът е бил обсъждан на тайна среща през юни, на която са присъствали Зеленски, Кирило Буданов, Давид Арахамия, Михаил Федоров, Рустем Умеров и Олег Татаров.
Една от основните неизвестни е била позицията на Валерий Залужни. Според източници на украинското издание Зеленски попитал директно бившия главнокомандващ дали ще участва, ако изборите се проведат през есента, а отговорът бил кратък:
„Да. Ще се кандидатирам.“
В средата на юни част от най-влиятелните фигури в украинската власт се събират в държавна резиденция край Киев. Разговорът продължил около четири часа, като последните около 30 минути били посветени на евентуалните избори, бъдещата политическа конфигурация и потенциалните кандидати.
Сред участниците били президентът Зеленски, ръководителят на президентската канцелария Кирило Буданов, заместникът му Олег Татаров, лидерът на парламентарната група на „Слуга на народа“ Давид Арахамия, тогавашният министър на отбраната Михаил Федоров и секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана Рустем Умеров. Според „Украинска правда“ един от конкретните сценарии бил вот през ноември.
На срещата са били представени няколко закрити социологически проучвания от юни. Според източници на изданието те показвали известно възстановяване на подкрепата за Зеленски след предишния спад.
В едно от проучванията около 33% от решилите за кого да гласуват посочвали Зеленски, 22% – Залужни, а близо 14% – Буданов. Друг сондаж, поръчан от президентската администрация, давал 34% за Зеленски, 28% за Залужни и 12% за Буданов на първи тур.
При симулацията на балотаж картината била различна. Залужни получавал приблизително 37% срещу 32% за Зеленски, докато при двойка Зеленски–Буданов резултатът бил около 34 срещу 32% в полза на действащия президент.
Става дума за вътрешни сондажи, чиито пълна методология, извадка и първични данни не са публикувани от „Украинска правда“. Изданието предава числата чрез свои източници, които са имали достъп до проучванията.
Зеленски поискал директен отговор от Залужни
По същото време Залужни, който е посланик на Украйна във Великобритания, бил извикан в Киев. След разговор по въпросите на украинско-британските отношения темата преминала към евентуалните президентски избори.
Според източниците на „Украинска правда“ Зеленски обяснил, че вижда „прозорец на възможност“ за провеждане на избори и че иска да бъде избегнат силно конфликтен сблъсък между него и Залужни. След това задал директния въпрос дали бившият главнокомандващ ще се включи в надпреварата.
„Ако изборите се проведат през есента, ще се кандидатирате ли?“
Отговорът, предаден от източниците на изданието, бил също толкова директен:
„Да. Ще се кандидатирам.“
Залужни обяснил, че никога не е търсил политическа кариера, но много хора възлагат надежди на него и не би могъл да им обясни защо трябва да пренебрегне това доверие. Срещата приключила с ръкостискане между двамата.
Докато Залужни все още бил в Киев, с него разговаряли и Рустем Умеров и Давид Арахамия. Те поставили въпросите за евентуално разделение в обществото, рисковете от конфликтна кампания и последствията за държавата, но според „Украинска правда“ позицията му останала непроменена.
След отпътуването му от Киев планът за бързо провеждане на избори през есента срещнал сериозна пречка. По-късно украински депутати и политически анализатори коментират пред Kyiv Independent, че идеята за избори през тази година вече изглежда отдалечена.
Михаил Федоров също поиска избори
Михаил Федоров, който е присъствал на юнското съвещание като министър на отбраната, беше освободен от поста през юли. Месец по-късно той публично призова Украйна да разработи законен и сигурен механизъм за възстановяване на изборния процес дори при продължаваща война.
„Демокрацията не може да бъде заложник на Русия“, заяви Федоров във видеообръщение през август. Той не обяви собствена президентска кандидатура, а постави въпроса за връщане на националните избори при продължително военно положение.
Украйна остава под военно положение след началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г., а действащите правила не позволяват провеждането на национални избори при този режим. За евентуален вот ще е необходима нова правна рамка и решение как да гласуват милионите украинци в чужбина, военнослужещите и гражданите в районите близо до фронта.
