Европа вероятно ще преживее по-мека и по-влажна от обичайното зима през 2026/2027 г., показват първите по-сериозни сезонни модели. Преобладаващите западни и югозападни течения могат да вкарват към континента влажен атлантически въздух и да държат температурите над нормата през значителна част от сезона.
Това обаче не означава три последователни месеца без студ и сняг. Дори в по-топла като цяло зима са напълно възможни отделни периоди със силни застудявания, снеговалежи и нахлуване на арктически въздух.
Големият фактор тази година се намира на хиляди километри от Европа – в тропическата част на Тихия океан. Ел Ниньо вече се засилва, а последният официален анализ на NOAA дава над 90% вероятност събитието да достигне много силна фаза през есента и зимата на 2026/2027 г.
За периода октомври–декември NOAA оценява на 69% вероятността Ел Ниньо да достигне равнище, което би го поставило сред най-силните събития от началото на съвременните наблюдения през 1950 г. Океанските температури в източната екваториална част на Тихия океан вече са значително над нормата.
Експерименталната система SPEAR на лабораторията GFDL към NOAA е още по-категорична. Всичките 30 сценария от августовската прогноза показват продължаващо усилване през есента и пик между октомври и януари, като прогнозните стойности се конкурират с най-силните Ел Ниньо събития в историческите данни.
Анализът на метеоролога Андрей Флис за Severe Weather Europe стъпва върху последните модели на ECMWF и американския NMME. И двете системи показват сходна картина за Европа през декември, януари и февруари – температури предимно над сезонните норми.
Причината е очакваната конфигурация на атмосферното налягане, която благоприятства по-чест западен и югозападен пренос. Така сравнително меки и влажни въздушни маси от Атлантическия океан могат по-често да достигат западните, централните и части от Югоизточна Европа. Моделите показват и повече валежи от нормалното в голяма част от континента, особено на запад, в Централна Европа и в отделни югоизточни райони.
Именно температурата променя картината при снега. Ако атлантическият въздух остане достатъчно мек, голяма част от валежите в низините ще падат като дъжд или мокър сняг вместо като трайна снежна покривка. Последната специализирана прогноза на Флис от 3 септември показва поднормени снеговалежи в значителна част от Европа. По-добри условия се очертават в северните и североизточните райони, както и във високите планини.
В Алпите височината ще бъде решаваща. Районите над около 1800–2000 метра могат да получат достатъчно влага от атлантическите системи и температурите там да останат достатъчно ниски за обилни снеговалежи. В по-ниските курорти условията изглеждат значително по-несигурни.
Една от големите неизвестни остава полярният вихър – огромната циркулация от студен въздух високо над Арктика. Ранните модели показват сигнал за възможно негово отслабване през зимата, особено около януари.
При сериозно нарушение на вихъра части от натрупания арктически студ могат да се спуснат към средните географски ширини. Това е механизмът, който може да донесе кратки, но много силни застудявания в Европа дори когато средната температура за целия сезон остане над нормата.
Подобно развитие не определя предварително коя част на континента ще бъде засегната. Студеният въздух може да се насочи към Европа, Северна Америка или Азия в зависимост от конкретната атмосферна конфигурация.
Влиянието на Ел Ниньо върху Европа е по-непряко, отколкото върху Северна Америка. Времето тук зависи силно от Северния Атлантик, позицията на циклони и антициклони, струйното течение и процесите в стратосферата.
Затова силният Ел Ниньо увеличава вероятността за определен тип сезонна циркулация, но не може сам да каже какво ще бъде времето в София, Виена или Прага на определена дата. Сезонните прогнози работят именно с такива вероятности. Те показват дали период от няколко месеца е по-вероятно да бъде по-топъл, студен, сух или влажен спрямо климатичната норма, а не дали на 24 декември ще вали сняг.
За зимата 2026/2027 основният сигнал засега е ясен: по-меко и по-влажно време в голяма част от Европа, по-трудно задържане на сняг в низините и възможност за отделни сериозни студени нахлувания, ако полярният вихър отслабне.
