От доста време систематично обяснявам, че българската енергетика се развива по грешен модел, който я води към катастрофа.
Дори за външен наблюдател като мен знаците отдавна са видими.
Онзи ден в София се били събрали много умни хора, които активно работят в сектора, пише trud.bg. Следва доста добро обобщение на основните изводи от дискусията им:
„Системите за съхранение на електроенергия, които у нас през последната година предизвикаха истински бум с въведени над 1100 МВ, до напролет, когато започва ударното производство на ток от слънце, вятър и вода, ще станат 6 хил. МВ. Те обаче не се държат по начин, очакван от преносния оператор и енергийния регулатор. Вместо да са балансьор на доставките, те по-скоро създават проблеми. На фона на намалелите у нас наполовина от 2018 до 2024 г. балансиращи мощности, каквито са въглищните централи, възможно излизане от пазара на още ТЕЦ и предстоящите за въвеждане още много слънчеви проекти, страната ни е изправена пред все по-големи трудности за намирането на пресечна точка в търсенето и предлагането на електроенергия от местни източници. Така е много вероятно да се стигне до внос на ток, което вероятно ще увеличи цените у нас.“
В текста има доста конкретни цитати. Тук вадя само този от представител на ЕСО:
„Колкото повече ВЕИ в системата, толкова нашата система става по-зависима от съседните пазари“, отбеляза и Димитър Зарчев. За пример той посочи, че през студеното време тази година, например, вносът на електроенергия от съседните страни се е увеличил с 10%.“
Всеки, който редовно чете писанията ми, отдавна е наясно с тези процеси. Давам пример от този момент – втората картинка:
Навън е студено и вали сняг. Въглищните ни ТЕЦ, които би трябвало да работят и осигуряват тока в подобни условия, спят. Системата получава само 820 MW от тях и съответно отново сме нетен вносител – като в около 95% от времето през 2026 г. Единствената причина за това положение са скъпите емисионни квоти.
