Абонирайте се

Енергетика на България се развива по грешен модел

Енергетика на България се развива по грешен модел

От доста време систематично обяснявам, че българската енергетика се развива по грешен модел, който я води към катастрофа.

Дори за външен наблюдател като мен знаците отдавна са видими.

Онзи ден в София се били събрали много умни хора, които активно работят в сектора, пише trud.bg. Следва доста добро обобщение на основните изводи от дискусията им:

„Системите за съхранение на електроенергия, които у нас през последната година предизвикаха истински бум с въведени над 1100 МВ, до напролет, когато започва ударното производство на ток от слънце, вятър и вода, ще станат 6 хил. МВ. Те обаче не се държат по начин, очакван от преносния оператор и енергийния регулатор. Вместо да са балансьор на доставките, те по-скоро създават проблеми. На фона на намалелите у нас наполовина от 2018 до 2024 г. балансиращи мощности, каквито са въглищните централи, възможно излизане от пазара на още ТЕЦ и предстоящите за въвеждане още много слънчеви проекти, страната ни е изправена пред все по-големи трудности за намирането на пресечна точка в търсенето и предлагането на електроенергия от местни източници. Така е много вероятно да се стигне до внос на ток, което вероятно ще увеличи цените у нас.“

В текста има доста конкретни цитати. Тук вадя само този от представител на ЕСО:

„Колкото повече ВЕИ в системата, толкова нашата система става по-зависима от съседните пазари“, отбеляза и Димитър Зарчев. За пример той посочи, че през студеното време тази година, например, вносът на електроенергия от съседните страни се е увеличил с 10%.“

Всеки, който редовно чете писанията ми, отдавна е наясно с тези процеси. Давам пример от този момент – втората картинка:

Навън е студено и вали сняг. Въглищните ни ТЕЦ, които би трябвало да работят и осигуряват тока в подобни условия, спят. Системата получава само 820 MW от тях и съответно отново сме нетен вносител – като в около 95% от времето през 2026 г. Единствената причина за това положение са скъпите емисионни квоти.