ОТ УПОР публикува без редакторска намеса позицията на Елена Гунчева:
Докато българите не се научат на критично мислене, осмисляне на причинно-следствените връзки и най-вече, когато осъзнаят, че спасението е дело на самите тях, а не на нарочени Спасители, едва тогава ще се отласнем от дъното и ще можем да продължим напред. Това, което се случва през последните три десетилетия, е ужасяващо за психиката на българите. Омразата ескалира дори за дребни неща, всеки отрича всеки, обединението е само около трапезата, а наивниците се увеличават, както и мошениците.
Най-лошата черта на българите е наивността в това, че с малко усилия и много вяра може да постигнат нещо.
Вярата им в спасители, чудодейни лекарства и лечения, вярата им в политически измамници и това, че някой друг ни мисли доброто. А, разбира се, и в чудодейното забогатяване. Много пъти съм повтаряла, че българинът не е срещу корупцията, просто и той иска да участва в нея. Политиците се мразят, не защото крадат, а защото и част от българите им завиждат, че могат да крадат и те искат също да крадат.
Българинът е убеден, че колкото по-прост и „народен“ е един човек, толкова е по-почтен и честен, което е необяснимо с оглед истинската реалност. Простотията, липсата на образование и възпитание не са гаранция за честност, а показват единствено тежки липси в първите седем години от живота. И е много по-вероятно един беден човек да краде, отколкото богат. И тук, знаейки репликите, които ще последват, ще посоча, че всички наши олигарси, богати политици и т.н., са тръгнали от цървулите, от селата, от среда, в която нито възпитание, нито култура, нито образование, са някакви ценности. Не, че богатите и от класа хора не крадат, но не е толкова брутално, колкото простакът, облечен с власт.
Имам усещането, че живеем в някаква налудничава реалност, където се вярва, че чужди държави ни мислят доброто и са тук например с войските си, за да ни пазят. Където се вярва, че някой политик се „жертва“ за висока заплата, субсидии, безотчетни и постове, за да спасява избирателите си и България, където се вярва, че с търкането на талончета ще се събудиш милионер. Където не се отрича корупцията, а се иска да се участва в нея.
От съзнанието започва България. Ако не се осъзнаем и не поставим България и народният интерес над личните изгоди, дребни сметчици и алчност и суета, ще продължаваме да дълбаем дъното.
Обединението трябва да е около духовните ценности, около България, около това да осъзнаваме, че дори различни, другите около нас също са българи и по свой си начин могат да допринесат за доброто на народа ни. И най-вече осъзнаването какво се случва наоколо. И дефиниране кой е приятел и кой враг. И сваляне на розовите очила, че има Спасители, които ще ни спасяват с милионни субсидии, докато ние си стоим на дивана и вярваме в тях!
