България отбелязва днес 118 години от обявяването на своята Независимост. На 22 септември 1908 г. в старопрестолния Търново княз Фердинанд прочита историческия Манифест, с който страната отхвърля последните формални връзки на зависимост от Османската империя и се провъзгласява за независимо Българско царство.
С акта българският владетел приема титлата „цар на българите“, а държавата окончателно заявява претенцията си да бъде равноправен и суверенен участник в международните отношения.
Берлинският договор от 1878 г. възстановява българската държавност, но определя Княжество България като автономно и васално княжество под сюзеренитета на османския султан. Това оставя редица ограничения пред страната във външната политика, търговските отношения и международния ѝ статут.
След Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. тази зависимост все повече остава формална. България развива собствена армия, дипломация и държавни институции, но юридически продължава да бъде обвързана с постановките на Берлинския договор. Затова след успеха на Съединението следващата голяма цел пред българската държава става именно пълната независимост.
Международната обстановка отваря прозорец
Шансът идва през 1908 г. Османската империя е разтърсена от Младотурската революция, Австро-Унгария се подготвя да анексира Босна и Херцеговина, а отношенията между големите европейски държави са напрегнати и вниманието им е насочено към множество едновременни кризи.
Правителството на Александър Малинов преценява, че това е моментът, в който България може да действа. Към международната ситуация се добавят и два конкретни конфликта с Османската империя.
Българският дипломатически представител в Цариград Иван Гешов не е поканен на официален прием, организиран от османските власти. В София това е възприето като демонстративно напомняне за васалния статут на България.
Почти по същото време избухва стачка по линиите на Източните железници. Българското правителство използва кризата и поема контрола върху железопътните участъци на своя територия, което допълнително изостря отношенията с Османската империя и Австро-Унгария.
Решението е взето едностранно
Правителството на Малинов първоначално търси възможност въпросът да бъде уреден чрез дипломатическо споразумение. До средата на септември обаче в София надделява решението България да действа самостоятелно.
Това е съществен момент – независимостта не е предварително разрешена от Великите сили. Българското правителство поема политическия риск и поставя останалите европейски държави пред вече извършен факт.
В нощта срещу 22 септември Фердинанд пристига от Русе, а заедно с членовете на правителството се отправя към старата българска столица. По пътя към Търново Александър Малинов оформя текста на Манифеста за независимостта.
Историческият Манифест
За място на провъзгласяването е избрана църквата „Св. Четиридесет мъченици“ – един от най-силните символи на средновековната българска държавност. Изборът на Търново също не е случаен. Актът трябва да покаже приемствеността между средновековното Българско царство и възстановената след 1878 г. българска държава.
След тържествен молебен Фердинанд прочита Манифеста. В него България е провъзгласена за „независимо Българско царство“, а документът завършва с думите:
„Да живее свободна и независима България! Да живее Българският народ!“
След церемонията Манифестът е огласен и на Царевец пред събралото се множество.
Княжество България става Царство България
С обявяването на Независимостта се променя и международноправният статут на страната. България вече не признава сюзеренитета на султана, а княз Фердинанд приема титлата цар.
Така процесът, започнал с Освобождението през 1878 г. и продължил със Съединението през 1885 г., достига своята следваща решителна стъпка – България заявява, че сама определя политиката и бъдещето си.
Актът естествено предизвиква дипломатическа криза. Османската империя настоява за компенсации, а Великите сили трябва да решат как да реагират на едностранното нарушение на установения с Берлинския договор ред.
Дипломацията довършва започнатото в Търново
Военен конфликт не последва. Спорът постепенно се концентрира върху финансовите отношения между България и Османската империя, включително въпросите около Източните железници и останалите задължения.
Русия се намесва като посредник и помага за изработването на финансово решение. През пролетта на 1909 г. Османската империя признава българската независимост, а след нея това правят и останалите Велики сили.
Така държавният акт от 22 септември получава и окончателното си международно признание.
118 години по-късно
На 22 септември 1908 г. България прави онова, което малко повече от две десетилетия по-рано прави със Съединението – действа първо сама и след това принуждава Европа да приеме създадения от нея политически факт.
118 години по-късно думите от Манифеста остават най-краткото обобщение на историческия ден:
„Да живее свободна и независима България!“
