„Възраждане“ и ИТН напуснаха залата (НА ЖИВО)

Единствена точка в дневния ред на депутатите днес е гласуването на конституционните промени. Заседанието започна в 10 часа.
Около парламента има засилено полицейски присъствие, разположени са части на жандармерията.
Предварителните заявки показват, че и днешното заседание няма да премине гладко.
Заседанието започна с остри декларации на Тошко Йорданов от ИТН и Костадин Костадинов от „Възраждане“.
Тошко Йорданов призова всички да напуснат залата. Костадинов заяви, че „Възраждане“ ще напуснат залата днес. „Ще ви изпратим в историята, някои от вас в затвора, да живее България“, закани се Костадинов.
Костадинов заяви, че това не е конституционно мнозинство, а „антиконституционен башибозук“. Той каза още, че от „Възраждане“ ще сезират Конституционния съд за „готвеното беззаконие“. Ние няма да участваме в беззаконието, което се готви тук, заяви Костадинов. Преди това Тошко Йорданов, председател ПГ на „Има такъв народ“, също заяви, че партията му няма да участва в това срамно погазване на основния закон и също призова народните представители да напуснат пленарна зала. След това депутатите от ИТН и „Възраждане“ напуснаха залата.
По примера на ИТН и лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви, че с колегите си ще напуснат залата.
След това заседанието продължи с четене текст по текст на продлежените промени, представени от Надежда Йорданова.
От името на БСП лидерът Корнелия Нинова заяви, че БСП ще бъдат в залата, ще участват в дебата и ще гласуват „против тези грешни, юридически некомпетентни и политически неадекватни промени в коститтуцията“. „Тази Конституция ще взриви обществения договор“, изтъкна Нинова.
Тя попита „Възраждане“ – Ако заедно с ИТН бойкотират този процес, защо са внесли десетки предложения между първо и второ четене. Защо ги правите тези предложения, ако напускате залата.
Съпредседателят на ДБ Христо Иванов поздрави Корнелия Нинова и БСП за позицията им да останат в зала и да дебатират. По думите му обаче тя ползва само най-силните епитети, като вади само определени против промените. „Това, че вие сте тук в зала е хубаво, но това че не може да влезете в реален разговор и ще ни замеряте с прилагателни е жалко“, коментира Иванов и допълни, че аргументът, че този парламент не може да променя Конституцията е несъстоятелен. „Кой трябва да питаме, Радев ли? Кога парламентът ще има легитимност да променя Конституцията?“, запита Иванов.
Промените са предложени от управляващото мнозинство ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Те разполагат с необходимото мнозинство от 160 гласа, за да приемат промените.
Но от опозицията обявиха, че не са съгласни. Миналата седмица партия „Има такъв народ“ обяви, че ще блокирт приемането на конституционните промени.
От БСП казаха, че ще бъдат в залата, но ще дадат отрицателен вот. От „Възраждане“ също няма да подкрепят промените. Основните промени са свързани със съдебната реформа, както и ограничаване на правомощията на президента при съставянето на служебно правителство и отпадането на изискването министрите и депутатите да са само български граждани.
Управляващите и ДПС имат необходимите гласове и обшият им законопроект с промени преди второ четене показва, че мнозинството вероятно е осигурено за ключови текстове, свързани със съдебната система.
В началото на октомври парламентът разгледа предложените поправки в основния закон, внесени в края на юли с подписите на 166 депутати (от ГЕРБ, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС).
След осемчасовите дебати 161 народни представители гласуваха „за“ промените, а 57 бяха против. Предложението не събра три четвърти от гласовете и не беше прието и остана за ново обсъждане не по-рано от два месеца след 6 октомври, т.е. след 6 декември. Второто първо гласуване беше на 8 декември, когато измененията бяха подкрепени от 164-ма депутати. Голяма част от идеите в първоначалния проект на „Продължаваме промяната Демократична България“, ГЕРБ и ДПС срещнаха критики, но след първото неуспешно и второто успешно първо гласуване на текстовете, вносителите обявиха, че ще се вслушат в някои от критиките. Така преди второ четене трите партии внесоха ревизиран проект, чийто основни акценти са: – Запазва се правомощието на президента да назначава и освобождава председателите на върховните съдилища и на главния прокурор. Това в първоначалния проект беше премахнато, но след критики и коментари ще остане сред правомощията на държавния глава. Беше приет текст, според който, ако президентът не издаде указ за назначаването на председател на ВКС, на ВАС или на главния прокурор в 7-дневен срок, решението за избора на съответния съвет ще се обнародва и с него назначението влиза в сила. – Запазва се методическото ръководство на обвинението – главният прокурор ще утвърждава еднакъв стандарт за делата в досъдебната фаза, които обаче няма да бъдат изготвяни еднолично от него. – Висшият съдебен съвет (ВСС) ще бъде разделен окончателно на два съвета – Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет. В тях ще се запазят и квотите по проекта на управляващите, с които се цели да се гарантира по-голяма съдийска независимост. Текстовете за съдийския съвет не предизвикаха никакви дискусии заради общия консенсус за по-голямо съдийско самоуправление – ще има повече съдии, избирани от съдии, за да се гарантира независимостта на съда. С приетите на второ четене промени новият Висш съдебен съвет ще има 15 членове – председателите на ВКС и ВАС, 8 избрани от съдиите и 5 от Народното събрание. Новият Висш прокурорски съвет ще се състои от 10 членове – главният прокурор, двама избрани от прокурорите, един от следователите и 6 от парламента. – Общо събрание ще наследи пленума на ВСС, като правомощията му ще са ограничени до решаване само на някои въпроси. – Мандатът на Съдебния съвет ще е четири години, на Прокурорския съвет – също 4, на главния прокурор – пет, на председателите на върховните съдилища – седем. – Сегашният състав на ВСС ще продължи да действа поне още девет месеца, въпреки че е с изтекъл мандат. – Служебните премиери ще се избират измежду председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон. Първоначалният проект предвиждаше по-стеснен кръг от лица, които да могат да стават служебни премиери. – Предвижда се да се разреши двойно гражданство за народните представители. – Парламентът няма да се разпуска при невъзможност за сформиране на кабинет.
|
Промените в Конституцията влизат на второ четене, жандармерия около парламента |