Тълковен речник за депутатите, които не знаят какво споразумение с протестиращите енергетици гласуваха

НС гласува на първо четене промените в НПК

Голяма част от депутатите нямат и бегла представа какво точно са гласували и дават простото обяснение, че са гласували подписаното от протестиращите споразумение. Друг е въпроса, че повечето тях нямат хал хабер за какво иде реч в това споразумение!? Още вчера стана ясно, че не всички протестиращи са подписали това споразумение, а много от тях заявиха, че то не става дори и за тоалетни цели, казано по-културно. Самото споразумение се оказа, че представлява многословни текстове, които са пълни с неясноти и обещания за още преговори. Какво всъщност казват седемте точки, които бяха гласувани от Народното събрание?

Някои от тях звучат на обикновения гражданин като писани на „мандарин“ или на „латински“. Точно такава е точка първа: „Продължаване на процедурата за

 

въвеждане на механизъм за капацитет

 

и стартиране на процедура за поддържане необходимия състав от синхронно работещи и резервни генериращи източници, директно присъединени към електропреносната мрежа“..

„Механизъм за капацитет“ е брюкселският термин за онази схема, която преди наричахме „студен резерв“. Тоест на определени тецове се дават пари, за да са в готовност да пуснат мощности, ако има недостиг на електроенергия. 

Това е държавна субсидия, която е допустима, но само при определени условия.

Няма как да искаме от ЕК да даваме субсидии на тецовете и едновременно с това да отказваме да намаляваме вредните емисии. Вероятно точно затова енергийният министър говори за „трудни изпълними“ точки от пакта. И затова в точка N1 се говори само за преговори и стартиране на процедури, не за решения. 

Точка 2 от въглищния пакт е още по-трудна. Тя задължава 
 

„Министерски съвет да изпълни решенията на Народното събрание

 

от 31 януари 2020 г. и от 12 януари 2023 г. чрез преговори с ЕК с участието на по един представител на национално представените синдикати в сектор „Енергетика“. 

Първото решение на НС – от 2020 г., е за „недопускане в дългосрочен план прекратяване функционирането и/или ограничаването на производствения капацитет на въглищните топлоцентрали от групата на БЕХ“ – тоест на държавните предприятия.

А за частните дружества е записано, че МС се ангажира да не им се меси и ограничава, ако „работят изцяло на пазарен принцип в съответствие с европейското и национално законодателство“.

Накратко решението от 2020 г. казва, че държавните въглищни топлоцентрали трябва да се запазят още дълги години. Не ясно как София може да убеди Брюксел за това. Вероятно затова сега в пакта е записано, че трябва да се преговаря с ЕК и че в преговорите ще участват „делегати“ на синдикатите – явно кабинетът се надява еврочиновниците да обяснят на синдикатите как да се изпълнят исканията им.

Премиерът Денков вече много пъти подчертава – правителството няма да затваря енергоблокове и да дърпа шалтери, защото пазарът ще го направи. Същото казват и много експерти – който не може да произвежда ток евтино и чисто, просто е обречен, така твърдят тези експерти, но удобно премълчават, че цената расте заради спекулативната цена на въглеродните емисии, които се търгуват на Лондонската борса, а основните играчи са американски хедж фондове. ВЕИ-тата и новите технологии настъпват мощно и неудържимо и ще заменят кюмюрената енергетика, така твърдят отново експертите, но отново удобно пропускат, че ВЕИ-тата не могат да бъдат базови мощности и не могат да произвеждат ток през нощта, а през зимата нощите са дълги. 

Точка 3 е свързана с изпълнението на Закона за енргетиката: 

„Изработване на проект на

 

енергийна стратегия до 2030 г. с хоризонт до 2050 г.

 

с участие на социалните партньори (паралелно с актуализацията на Интегрирания план енергетика и климат) – в срок до 30 ноември“.

Великолепна цел, но поражда един прост въпрос – защо внесения проект на енергийна стратегия в деловодството на Народното събрание стои на трупчета?

Точка 4 от въглищния пакт гали слуха  – изисква правила, прозрачност и контрол над инвестициите:    
 

„Прозрачност на процедурите по инвестиционните намерения

 

и включване в тях на централите, мините и засегнатите общини в съответните региони с техните проекти. Създаване на комитет за наблюдение с участие на представители на социалните партньори, в това число и регионалните структури от централите, мините и засегнатите общини в съответните региони с техните проекти“. Срокът за изпълнение е 31 декември. 

Не става ясно обаче какво точно ще наблюдава комитетът за наблюдение. Колкото до искането в инвестиционните намерения да се включат тецове, толпофикации, мини, общини, то – и сега е заложено, че всеки, който има добра идея за работни места в зелени производства и услуги, ще може да кандидатства за финансиране и подкрепа.

Задача N 5 буди недоумение: „Категорично

 

отпадане на предприятието за конверсия

 

на въглищните региони“.

Въпросното предприятие е една от „ключовите реформи“ в Националния план за възстановяване и устойчивост – по думите на ексвицепремиера Атанас Пеканов. За това предприятие се знае и говори поне от 3 години. Как така изведнъж енергетиците решиха, че не го искат и то ще бъде заличено от плана? И защо кабинетът „Денков“ бързо се съгласи? Възможно е отказът да е напълно правилна стъпка – знаем „ползите“ от държавните предприятия. Но никой не даде аргументи за зачеркването. А по-горе в пакта се говореше за прозрачност… 

Точка шест пък направо „избива рибата“: „Проучване на възможността за

улавяне, преработка или съхранение на въглеродни емисии

 

за ТЕЦ Марица Изток 2 в срок до 31 март 2024 г.“

Вече обяснихме, че парниковите емисии се търгуват на Лондонската борса, а основните играчи са американските хедж фондове, които си правят каквото си искат със спекулативните инструменти, касаещи крайната цена на емисиите, която към този момент е 101 евро на тон. Великобритания вече не е член на Европейския съюз и от тази гледна точка Европейската комисия отдавна трябваше да преразгледа своята политика относно въглеродните емисии, тъй като излага на риск редица икономики от спекулациите на американските хедж фондове.

Финалната седма точка на въглищния пакт е озадачаваща, защото гласи: „Социалните партньори се съгласиха

 

да продължат преговорите

 

по проекта за споразумение, връчено на 19 септември…“ 

В тази точка всичко е казано. Нека преговорите продължат, но не сега.