Двуседмичното прекратяване на огъня между САЩ и Иран, договорено след ултиматума на Доналд Тръмп за Ормузкия проток, се превърна във водеща тема за световните медии. Общият тон в международния печат е, че Вашингтон е постигнал временна деескалация, но без да отстрани причините, довели до войната.
Договореното прекратяване на огъня между САЩ и Иран за срок от две седмици, постигнато след заплахата на американския президент Доналд Тръмп, че „цяла една цивилизация ще загине“, ако Техеран не се съгласи на споразумение за Ормузкия проток, се превърна в централна тема в световния печат.
Основната линия в коментарите е, че Тръмп е намерил временен изход от кризата, но без да е решен нито един от фундаменталните въпроси, довели до избухването на войната.
„Ню Йорк таймс“: намерен е изход, но не и решение
„Тръмп си намери отбивка от иранския път, но проблемите, довели до войната, остават нерешени“, пише Дейвид Сангър в американския в. „Ню Йорк таймс“.
Изданието проследява рязката промяна в тона на американския президент в рамките на часове. „В 08:06 часа сутринта на 7 април (15:06 ч. българско време – бел. ред.) той отправи апокалиптична заплаха към Иран, заявявайки, че ако искането му за отварянето на Ормузкия проток не бъде изпълнено от Техеран до края на ултиматума му (22:00 ч. нюйоркско време, 03:00 часа българско време днес), цяла една цивилизация ще загине тази вечер и няма да се възстанови никога повече. Краткосрочното му сплашване може и да е проработило, но фундаменталните различия с Иран остават също толкова дълбоки, колкото бяха през февруари“, пише авторът, визирайки началото на американско-израелските удари срещу Техеран на 28 февруари.
Според Сангър, „Десет часа и 26 минути след като отправи заплахата си към Иран – в 18:32 ч. източноамериканско време, Тръмп я оттегли“.
„Ню Йорк таймс“ отбелязва, че войната с Иран е нанесла удар върху световната икономика, като едновременно с това е показала американско технологично превъзходство и иранска устойчивост. Изданието приема примирието като тактическа победа, която може временно да възстанови потока на петрол, торове и хелий през Ормузкия проток и да успокои пазарите, но подчертава, че нито един от основните проблеми не е решен.
В този контекст вестникът обръща внимание и на придобилото популярност определение TACO – „Trump Always Chickens Out“ („Тръмп винаги накрая го хваща страх“), което според италианската РАИ вече описва цяла политическа епоха.
„Гардиън“: отчаяно търсене на изход
Британският в. „Гардиън“ развива същата линия под водещото заглавие „Отчаяно търсене на какъвто и да е изход“. Според изданието много американци и политици са въздъхнали с облекчение, след като Тръмп е обявил временното примирие около 90 минути преди да изтече поставеният от самия него краен срок.
„Радвам се, че Тръмп отстъпи – той отчаяно търсеше някакъв изход от ситуацията, създадена с нелепата му врява“, казва лидерът на малцинството на демократите в Сената на САЩ Чък Шумър, цитиран от „Гардиън“.
По-рано Шумър нарече Тръмп „изключително болен човек“, който води „безсмислена война по свой избор“.
Кейти Роджърс от „Ню Йорк таймс“ също подчертава, че заплахата на Тръмп за унищожаване на иранската цивилизация вече е излязла отвъд рамката на обикновената политическа хипербола. Според нея това е била „зашеметяваща заплаха“, отправена с типичния за президента стил на небрежна безсърдечност.
Израелската опозиция нарече примирието с Иран „политическа катастрофа“ за Нетаняху
„Уолстрийт джърнъл“: светът се опитваше да разгадае какво ще последва
„Уолстрийт джърнъл“ поставя акцент върху глобалната несигурност, породена от думите на Тръмп. Според изданието „целият свят се фиксира да разгадава до какво би довела заплахата на Тръмп“.
„Дори за президент, който отдавна разчита на хипербола в заплахите, тази публикация в „Екс“ от 85 думи бе в повече. Тя рикошира от Овалния кабинет до чуждестранни посолства в САЩ и корпоративни офиси, задействайки обратно броене до крайния срок на Тръмп в 20:00 часа източноамериканско време и трескава глобална игра на догадки за това какво е готов да направи най-могъщият човек в света“, отбелязва „Уолстрийт джърнъл“.
Според Филип Кеникът от „Вашингтон пост“ тази мрачна реторика дори е засенчила мисията „Артемис 2“. „Мисиите „Аполо“ предложиха невиждан преди път към глобален прогрес, докато върху „Артемис 2″ легна сянката на апокалиптичната заплаха на една нация да унищожи друга“, казва авторът.
„Монд“ и „Паис“ поставят най-острите въпроси
Най-крайните реакции идват от френския „Монд“ и испанския „Паис“. „Монд“ пише, че словесната ескалация на Доналд Тръмп поражда въпроси за психичното му здраве. „Президентът на Съединените щати е луд“ е водещото заглавие на френското издание, което цитира мнения на американски конгресмени.
„Законодатели, смаяни от мръсния и геноциден език, използван от обитателя на Белия дом, започват да се позовават на 25-ата поправка на Конституцията на САЩ, която позволява обявяването на държавен глава за недееспособен и прехвърлянето на правомощия на вицепрезидента“, акцентира „Монд“.
Испанският в. „Паис“ поставя акцент върху международното право и възможните правни последици от подобен тип изявления. Изданието пише, че думите на Тръмп пораждат опасения, че САЩ могат да се окажат в ситуация на военни престъпления, ако бъдат атакувани обекти, жизненоважни за цивилното население.
„Единственото правно основание за атаки срещу подобни обекти или инфраструктури по време на война е, че те ефективно допринасят за военните действия“, обяснява пред испанския вестник Том Даненбаум, професор по право в Станфордския университет в САЩ.
Тимъти Снайдър, известен американски историк, специализиран в Холокоста, предположи, че заплахата на Тръмп да унищожи цяла цивилизация може да бъде наказуема съгласно Конвенцията на ООН за геноцида, обобщава „Паис“.
Общият извод: временна пауза под огромно напрежение
Въпреки различията в тона, общият извод в международния печат е сходен. Примирието между САЩ и Иран се разглежда като временна деескалация, постигната чрез крайна реторика и натиск, но не и като реално решение на кризата.
Така двуседмичното прекратяване на огъня се очертава не като край на конфликта, а като кратка пауза, зад която остават същите стратегически, политически и правни въпроси, които доведоха до войната.
