Кеворк Кеворкян: Угасете светлините

Кеворк Кеворкян: И Навални ги интересува, колкото ланшния сняг

От новините на Би Ти Ви научихме, че софийското училище „Димчо Дебелянов“ е с изучаване на иврит – треснаха тази информация, както винаги много загрижени и много съпричастни, и точно тогава, когато изреждаха обектите, които биха представлявали цел на евентуален терористичен акт.

Само едно нещо е повече от съпричастността на телевизиите – и това е глупостта им. При това, тя е много талантлива.

Направо облекчиха максимално някой ненормалник – да го наречем Далил Втори – ако той реши да даде урок на нашите дистанционни политически храбреци, които винаги си врат носа там, където не трябва и винаги всичко проспиват.

Но това не им пречи да се кокошинят – колко акъл трябва да имаш, за да осветиш Парламента с цветовете на израелското знаме.
Хайде, в Парламента са си системни слагачи и трябва да поддържат репутацията си.

Ами оня, който е решил да освети Царевец по същия начин?
Зайчовци, които мрат да се преструват на лъвове.
Една войница в разтерзана България не са в състояние да спечелят – дори със спекулата с лекарства, държавата е раздирана от драми, а те ще преборват световния тероризъм.

Преди 11 години ни дадоха зловещ урок в Сарафово.
В онзи атентат загинаха петима невинни евреи, също и един българин, когото в началото дори не си правеха труда да споменават.

Тогавашния президент Плевнелиев храбро оповести, че знаем кои са терористите и в най-скоро време ще ги изправим пред съда.
И дори добави: „Те не ни уплашиха. Те ни сплотиха!“
Ето това са приказки на надървено врабче.

Споменах Далил Втори – но дано Господ се смили и не ни го натресе, защото вероятно още си спомняте, какви ги свърши Далил Първи, клетият бежанец – дето го дундуркахме без мярка, дори го лекувахме в чужбина. Накрая му напълнихме джоба и го изпратихме по живо, по здраво в Германия, където той си начеса крастата – самовзриви се и осакати петнайсетина души в Ансбах.

Тази варварщина е приписана и на нашата държава, заради глупостта на управниците й – все борци с тероризма.

Същият Далил, за когото някои неправителствени организации полагаха грижи, сякаш е някаква невиждана скъпоценност, дори филм направиха – и накрая станаха негови съучастници, нищо по-малко.

Хрантутниците от разни НПО и фондации получиха поредния си шанс да охолстват покрай бежанците, за тях те бяха доста по-ценни от тукашните аборигени, истинските клетници – днешните българи.
И дори Далил не им отвори очите.

Да съобщаваш по телевизията примамливи за терористите обекти е безподобна свинщина.
Вече е ясно, че в повечето случаи прекалената „толерантност“ е смъртоносна превзетост.

Европейският съюз е скапан и заради безусловната търпимост към бежанците – някои от които лесно се превръщат в безжалостни наложници на Злото, натоварени да осквернят и унищожат европейските ценности.

Те са предвестниците на една война, която ще бъде по-безмилостна от всички досега – най-вече, защото изстъпленията им са безадресни.

Врагът вече не е конкретно лице – врагът са всички останали.

Атентатът срещу френския сатиричен седмичник „Шарли Ебдо“ не беше само това, за което го представяха; карикатурите на Мохамед бяха заблуждаващият повод, който трябваше да измами бъдещите жертви – днес целта са всички, всички без изключение, и това вече е неоспорим факт: атакуват базари, тържища, избиват всяко множество, до което се доберат – дори Лондон пострада от тази безмилостна сеч.

Накрая ще превърнат европейските народи в бежанци в собствените им страни.
Ние, тук, отдавна сме постигнали това – сами.

Трябва да се каже на нашите хвалипръцковци да си налягат парцалите и да внимават, какво дрънкат, защото Далиловци има навсякъде – и наоколо също.

В София има вече арабски анклави, някои известни улици са чужди чаршии – за всякаква стока.

Също и за безпричинна мъст – и това може да се предположи.

А идиотите осветяват Парламента.

И не спират да ругаят „службите“, все те им са виновни.

А е цяло чудо, че те все още някак оцеляват след дивашкия политически натиск върху тях.

Оцеляват в една среда на инфантилно кадруване, полит-балерини правят опит да ги насилват – все заради мерака си да ги ползват безплатно.
И дори не крият намеренията си.

ПростоКирчо – спецът по всичко, се оплакваше, че ДАНС не „хваща“ достатъчно чужди шпиони, за да може нашият стахановец да се похвали пред света.

Атанасов пък иска да се слеят двете разузнавания – цивилното и военното. Безумно и нахално.

От 11 септември досега броят на американските служби за сигурност многократно нарасна – и те съществуват в режим на зверска конкуренция помежду си.
И, да – в режим на нескрито недоверие помежду им, тъкмо това е здравословния климат за съществуването им.

Тук мераците са други: сливаш двете разузнавателни служби, слагаш начело някаква баба или някой, който върти педалите, сетне го привикваш, когато ти скимне и за каквото ти скимне.

КирчоНовото, всъщност, доста често повтаря стари номера, но те са толкова отвратителни, че колективната памет се е постарала да ги изтрие, за да не се унижаваме още повече като държава.

През 2003 година, генерал Кирил Радев, тогавашният шеф на НСБОП, разказа във „Всяка неделя“ умопомрачителни истории от общуването си с премиера Иван Костов – той го привиквал полугол в сауната на правителствена болница, за да му докладва за национална сигурност и главно, за да му възлага поръчки срещу хора от най-близкия му кръг, обсебен от едно отвратително коварство.

Днешните ПростоКирчовски капризи изглеждат направо левашки в сравнение с тия безчинства.
Но той не се отказва да надмине бесовщините на Костов.

Две думи за Симеон.
Едно от най-смислените неща, които той е казвал, беше след
11 септември, когато разрушиха Световния търговски център: „Ние сме малка държава, да не се месим в тия неща“.
С други думи – налягайте си парцаливия задник.

Друг път пък каза – във „Всяка неделя“ с водещ Антон Стефанов, че НАТО е едно скъпо удоволствие и трябва добре да си направим сметките.

НАТО все още бе един мираж, та човек можеше да говори истината.
Специално на евреите нашите напъни сега сигурно им изглеждат нелепи. Те са благодарни за спасяването на над 48 хиляди клетници от газовите камери, но не пропускат, особен напоследък, да ни напомнят, че други, повече от 11 хиляди, от териториите под българско управление, не бяха спасени.

След знаменитото ми интервю със Симеон от февруари 1990 година, което имаше невероятен отзвук, отново се видяхме през ноември същата година – тогава той ми подари книгата на Ардити „Ролята на Цар Борис Трети при изселването на евреите от България“.

Усетих, че се надява на някакво специално отношение към нея, но не можех все още да си обясня причините за това, сякаш нещо го притесняваше.
Отпечатах откъс от книгата в списание „Всяка неделя“, брой 9 от 1991 година.

Но едва наскоро си дадох сметка, какво го е мъчило – още тогава той е предусещал, че ще има някаква промяна в оценката на тази наистина величава спасително акция.

И арменците сме приютявани от българския народ – извън другото, и по още един начин, несравним с нищо подобно – чрез гениалното стихотворение на Яворов.

Това приютяване е нещо наистина безподобно, затова и благодарността на арменския род е безгранична.

Не може да е и иначе, когато става дума за жеста на един от Боговете на българската словесност и изобщо на Българското.

В такива случаи не може да се правят сметки – колко благодарност дължиш, повече или по-малко.

Хайде, нека да кажем на днешните ни политици, че ги признаваме за храбреци – състрадателни при това.

Само да загасят светлините – светлинните шоута не ги представят никак добре, изглеждат като суетни фукльовци.
Че и като нещо по-лошо.

***

Уважаеми приятели, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и пр. във ФБ, които използват името ми и мои фотоси, нямат нищо общо с мен.

***

 

Автор: Кеворк Кеворкян