Иран е отхвърлил две послания от специалния пратеник на Доналд Тръмп Стив Уиткоф, насочени към примирие, тъй като в Техеран смятат, че не губят войната и че Вашингтон вече усеща цената на конфликта. На този фон иранските власти настояват, че всяко прекратяване на бойните действия има смисъл само ако е обвързано с гаранции, че САЩ няма да нападнат страната отново.
Иран е отхвърлил две послания от специалния пратеник на Доналд Тръмп Стив Уиткоф, който е търсел примирие, тъй като иранските лидери усещат, че не губят войната, а американският президент поне отчасти изпитва политически натиск, съобщава „Гардиън“.
Иранският външен министър Абас Арагчи също заяви, че едностранна декларация от Тръмп, че САЩ са спечелили войната, няма да сложи край на конфликта. Намекът е, че дори ако САЩ обявят готовност да прекратят атаките си, Иран може да продължи конфликта под някаква форма или да запази натиска върху корабоплаването през Ормузкия проток.
Иран иска не пауза, а гаранции
В Техеран смятат, че войната не може да приключи, докато не стане ясно, че Тръмп е усетил икономическата, политическата и военната цена на конфликта като толкова висока, че той не си струва да бъде повторен.
Затова вместо кратко примирие Иран настоява за трайно споразумение, което да включва ангажимент на САЩ повече да не нападат страната.
„Ако трябва да има примирие или войната да спре, трябва да има гаранция, че агресивни действия срещу Иран няма да се повторят. В противен случай, ако след няколко месеца последва нова атака, подобно примирие би било безсмислено“, заяви заместник-външният министър Казем Гарибабади.
Тази позиция е показателна за рязка промяна в тона на режима, който в началото на войната преди 11 дни е търсел преди всичко собственото си оцеляване.
Посолството на САЩ в Ирак е подложено на атака
Външното министерство обсъжда различни сценарии, но настроението е срещу сделка
Въпреки това иранското външно министерство в разговори с многобройните държави, предлагащи посредничество, обсъжда дали е възможно войната просто да бъде прекратена – както се случи през юни миналата година – или трябва да приключи с някакво споразумение, което може да включва и условно вдигане на американските икономически санкции.
Общото настроение сред представители на иранския режим обаче е, че той ще оцелее и че на този етап не бива да се търси никакво споразумение.
Дипломатически натиск в ООН и твърд тон от Техеран
В сряда Иран ще бъде подложен на силен дипломатически натиск в Съвета за сигурност на ООН, където повече от 80 държави ще подкрепят резолюция, предложена от Бахрейн, осъждаща иранските атаки срещу държавите от Персийския залив, но без критики към САЩ или Израел.
Русия може да предложи отделна резолюция, призоваваща за прекратяване на огъня.
Техеран обаче не дава знак, че е готов да отстъпи.
„Ние абсолютно НЕ търсим примирие“, написа председателят на парламента Мохамед Галибаф в социалните мрежи. „Нека врагът знае, че каквото и да направи, ще последва незабавен и пропорционален ответен удар. Ние се бием око за око, зъб за зъб – без компромиси и без изключения.“
Ормузкият проток остава ключовият лост на Иран
Корпусът на ислямската революционна гвардия подчерта, че ще контролира Ормузкия проток, през който минават близо 20% от световния суров петрол и около 20% от втечнения природен газ.
„В началото на войната заявихме и отново заявяваме, че нито един кораб, свързан с агресорите срещу Иран, няма право да преминава през Ормузкия проток“, се казва в изявление. „Ако се съмнявате – приближете се и ще разберете.“
Корпусът също така заяви, че ще допуска кораби от държави, които изгонят американските и израелските посланици.
Дори по-умереният президент Масуд Пезешкиан използва твърд език, заявявайки: „Разрушителите идват и си отиват. Иран остава.“
Техеран не вярва в нова сделка след провалените разговори
Ирански дипломати твърдят, че след като два предишни кръга дипломатически разговори са били прекъснати от американско-израелски въздушни удари, на практика няма основа за постигане на споразумение.
Това допълнително затвърждава усещането в иранското ръководство, че в този момент всяка нова формула за преговори би била слаба и ненадеждна.
Орбан: Енергийната криза в Европа не може да бъде преодоляна без Русия
Тръмп търси изход, но не обявява пълна победа
Междувременно Тръмп на пресконференцията си в понеделник вечерта е изреждал различни аргументи за възможно обявяване на победа – вероятно защото САЩ са нанесли достатъчно щети на иранските установки за изстрелване на балистични ракети и на ядрената програма, така че атаките да не е необходимо да продължат.
В крайна сметка обаче той е отказал да заяви, че американската победа е пълна.
Това подсказва, че Вашингтон търси начин да формулира край на операцията, но без да може категорично да твърди, че е пречупил Иран.
Режимът усеща, че може да оцелее, но цената за него също расте
Алекс Ватанка от Близкоизточния институт смята, че режимът в Техеран вижда шанс не само да издържи, но и да извлече вътрешнополитическа полза от войната.
„Като цяло режимът смята, че може да издържи тази война и че тя дори може да го легитимира, защото иначе той се възприема като провал за страната.“
Според него част от израелските удари по енергийната инфраструктура, които изпратиха облаци черен дим над Техеран, са отчуждили част от иранското обществено мнение.
„В рамките на 24 часа можеше да се усети как общественото мнение в Иран се измества – от война срещу режима към война срещу Иран“, казва той.
Иран стои на крака, но ресурсите му се топят
Емил Окаем от Международния институт за стратегически изследвания обаче предупреждава, че зад твърдия тон на Техеран стои и сериозен проблем с ресурсите.
„Режимът все още стои на крака, но е изправен пред огромен проблем с ресурсите“, казва той. „Откъде ще дойдат тези ресурси, когато сте загубили възможността да изнасяте, когато Ормуз е затворен заради собствените ви заплахи, когато регионът не иска да търгува с вас и когато Обединените арабски емирства обмислят да замразят вашите активи?“
Така, въпреки отказа на Иран да приеме примирие и демонстрацията на увереност, зад позицията на Техеран прозира и рискът от продължителна война, която може да се окаже икономически изтощителна дори за режим, убеден, че засега не губи.
