Нови видеокадри и геолокационен анализ засилиха съмненията, че територията на Кувейт е била използвана за американски ракетни удари срещу Иран. Темата излезе отново на преден план, след като иранското посолство в Тайланд се подигра с публикация на France 24, а Техеран вече официално е обвинил Кувейт, че е позволил атаки от своя територия.
Иран отново насочи вниманието към Кувейт с твърдението, че страната е била използвана като площадка за американски удари срещу иранска територия. Повод стана публикация на иранското посолство в Тайланд, което с подигравателното „Хабиби, какво е това?“ препрати към материал на France 24 за видеокадри, показващи изстрелвания на американски ракети от Кувейт.
Habibi what is this? https://t.co/kZxeiQ8y6l
— Iran Embassy in Thailand ☫ (@IranInThailand) April 5, 2026
Темата е чувствителна, защото Кувейт официално отрича да е позволявал територията му, въздушното му пространство или бреговете му да бъдат използвани за военни действия срещу Иран. Подобна позиция емирът на Кувейт шейх Мешал ал-Ахмад ал-Джабер ал-Сабах изрази още на 9 март. В същото време Иран официално обвини Кувейт пред ООН, че е допуснал „планирането, подготовката, екипирането и изпълнението“ на атаки срещу Иран.
Иран отговори на Тръмп с нова заплаха за Ормузкия проток
Според разпространените видеа и последвалия геолокационен анализ, на 24 и 31 март са били заснети ракетни изстрелвания от район в кувейтската пустиня източно от Абдали, близо до нефтена инфраструктура. Материалът, цитиран от иранските дипломати, твърди, че става дума за пускове от установки HIMARS. France 24 е верифицирала и геолокирала няколко видеа, според резюмето на публикацията, но самата страница не е достъпна директно за проверка през инструмента.
Важен елемент в тази версия е, че американското Централно командване вече публично призна, че използва HIMARS в операцията си срещу Иран, наречена „Epic Fury“. CENTCOM публикува изображения на тези системи, но не посочи изрично от кои държави са извършвани конкретните изстрелвания.
Допълнително значение има и фактът, че HIMARS не се използва от армията на Кувейт. Това не доказва само по себе си, че всяко заснето изстрелване е американско, но прави версията за участие на американски сили по-вероятна в сравнение с хипотеза за кувейтски пускове. Същевременно в Кувейт има американски бази, а лагeр „Бюринг“ и други обекти вече нееднократно се появяват в публикации за американското присъствие в страната.
Иран отхвърли временно примирие със САЩ
🇺🇸🇰🇼🇮🇷 Footage reportedly filmed in Kuwait appears to show a U.S. Army M142 HIMARS firing around a dozen missiles toward Iran. https://t.co/ArWSD3rKEG pic.twitter.com/oWNVwvznuQ
— Egypt's Intel Observer (@EGYOSINT) March 24, 2026
Според анализа, цитиран в публикациите, записите от иракската страна на границата показват изстрелвания от кувейтска територия, а почти по същото време жители в близост до иранската граница са заснели експлозии край граничния пункт Шаламчех. Съобщава се, че интервалите между изстрелванията и взривовете съвпадат, което е представено като индикация, че ракетите са паднали в Иран.
Това обаче остава анализ на открити видеоматериали, а не официално признание от страна на САЩ или Кувейт. Към момента няма публично американско потвърждение, че конкретните пускове на 24 и 31 март са били извършени именно от кувейтска територия. Това разграничение е важно, защото доказателствата сочат вероятност, но не дават пълна официална картина.
Напрежението около темата се усилва и от факта, че Иран вече атакува цели в Кувейт. Reuters съобщи за ирански удари по американски сили, преместени на остров Бубиян, както и за поразени петрохимически и инфраструктурни обекти в Кувейт. Това показва, че Техеран очевидно разглежда страната като част от оперативната зона на конфликта, независимо от официалните ѝ отричания.
По-големият проблем за страните от Залива
Случаят с Кувейт се вписва в по-широкото напрежение около ролята на арабските държави от Персийския залив във войната. Associated Press съобщи, че част от тях частно подкрепят по-твърд натиск срещу Иран, но публично избягват директно участие и се опитват да ограничат политическите и военните рискове.
