Млад мъж осъди Главна дирекция “Гранична полиция” към МВР, защото погрешно бил в списъка за карантина на РЗИ-Варна и граничните полицаи не го пуснали да се качи на самолета за Лондон.
Случката започва когато в края на месец май Мартин С. се прибира в България за няколко дни, като преди това е закупил двупосочен билет. При пристигането му на летището във Варна действала заповед на здравния Министър Кирил Ананиев, която обаче е отменена буквално на същия ден с нова, която обаче има действие от следващия ден т.е. той попада в обхвата на първата. Органите на РЗИ-Варна обаче не съобразили това обстоятелство и поставили младежа под карантина, която хипотеза би била допустима само ако е пристигнал на следващия ден в България. При опитът му да напусне страната ни в обратна посока към Великобритания е спрян от властите на летището и не е допуснат. Написали му предупредителен протокол и писмено полицейско разпореждане. Мъжът обаче отишъл до РЗИ-Варна и обжалвал поставянето си под карантина, като здравните власти веднага уважили жалбата му, усещайки гафа, който са сторили. Това му помогнало ден по-късно да отлети за Англия, но трябвало за своя сметка да закупи нов самолетен билет, тъй като платеният му предварително за връщането “изгорял”.
Преди да отпътува обаче за страната на Шекспир, упълномощил негов близък приятел адвокат – познатият на обществото с битките си срещу администрацията пловдивчанин Кристиан Гьошев. Нахъсаният юрист завел съдебно дело за нелепата ситуация, а Административен съд – гр.Силистра уважил жалбата, отменяйки полицейското разпореждане като незаконосъобразно. В мотивите на Темида се съдържа упрек към полицейските власти, че е следвало да познават коя заповед е действала към момента на влизането в България на Мартин С. и да не се съобразяват със списъка на карантинирани към РЗИ-Варна, след като са установили погрешно вписване.
Изводът е, че няколко месеца след оставката на злощастния здравен министър-финансист Кирил Ананиев, берем плодовете на административния хаос, който създадоха от ведомството му, покрай пандемията с коронавируса. Сметката пак ще я платим ние-народът.
Ето и решението:

Р Е Ш Е Н И Е    № 86

гр.Силистра, 28.08.2020 година

 

В      И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

Административният съд гр.Силистра, в публично заседание на дванадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Антония Стоянова и с участието на прокурор………….., като разгледа докладваното от с-я Славова адм.дело № 142 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на М.В.С., подадена от представител по пълномощие адв. К.Г. *** срещу Разпореждане от 03.06.2020 г. на служител на Гранично полицейско управление /ГПУ/ Летище гр.Варна, с което е наредено на жалбоподателя да се върне до 3 часа на адреса, на който следва да осъществи наложена му карантина, а именно: гр.Дулово, ул. „Ал.Стамболийски“ № 18, до нейното изтичане или до отпадане на необходимостта. Оспореният акт е издаден на основание чл.64 ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. С жалбата се твърди, че въпреки действалото разпореждане към релевирания момент – 30.05.2020 г. (датата на пристигането му от Лондон на летището в гр.Варна)  на т.5 б.ав) от приложимата заповед на Министъра на здравеопазването, изключваща от поставянето под задължителна карантина на българските граждани, когато срокът на техния престой в страната е до 7 дни, е издадено обжалваното разпореждане. Счита, че неправилно е бил вписан в Предписание № 200530/286551 за поставяне под карантина от Регионална здравна инспекция /РЗИ/ гр.Варна, което е поставило в ход целия противоправен причинно-следствен процес, приключил с връщането му от летището на 03.06.2020 г. и осуетяване на обратния полет до Великобритания. От същия полицейски орган е бил предупреден писмено по реда на чл.65 ЗМВР, да не нарушава карантината, защото ще попадне под отговорността на чл.355 ал.1 и ал.2 от Наказателния кодекс. Оспорващият, чрез упълномощен представител твърди, че с атакуваното разпореждане е нарушен пряко материалният закон, тъй като правно значение за поставянето му или не под задължителна карантина имат действащите нормативни и административни правила към момента на пристигането му в страната – 30.05.2020 г., когато е попълнил задължителната декларация при посочената в нея нормативна регулация на правоотношенията, свързани с извънредната епидемична обстановка за ограничаване разпространението на COVID-19. Ето защо и независимо, че неправилно бил попаднал в Списъка на РЗИ-Варна за задължително карантиниране, счита, че ответният орган е бил длъжен да познава действащата регулация и да не се съобразява с въпросния списък, като приложи пряко административната разпоредба от Заповед № РД-01-274 /21.05.20 г. на Министъра на здравеопазването, като административен акт от по-висока степен. В този контекст поддържа още и оплакване за противоречие на оспорения акт с целта на закона, като твърди пряко накърняване на базови и силно защитени лични права на неговия адресат, регламентирани с КРБ /чл.35 ал.1/; чл.45 ДФЕС; чл.2 от Протокол № 4 към ЕКЗПЧОС, както и Директива 2004/38/ЕО. С оглед на горните доводи настоява да бъде отменено оспореното разпореждане, а в условията на алтернативност – да бъде обявено за нищожно. Претендира направените деловодни разноски, както и да бъде присъден адвокатски хонорар за процесуално представителство по делото на основание  чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата. Представя списък по чл.80 ГПК.

Ответникът по жалбата – Служител на гранично полицейско управление /ГПУ/Летище Варна, чрез упълномощен представител гл.юрисконсулт Агнес Николова, в писмени бележки по делото /л.77-л.80/, поддържа становище за нейната неоснователност. Твърди, че процесното разпореждане е издадено от компетентен полицейски орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, а органът е действал при условията на обвързана компетентност. Следователно, той е нямал право на избор да приложи или не установената от здравните власти административна принуда, поради което счита, че релевираното разпореждане е и материално законосъобразно, доколкото не се оспорва, че към момента на неговото издаване жалбоподателят е бил включен в Списък /л.69/ на РЗИ гр.Варна за поставяне под задължителна карантина от 30.05.2020 г., заедно с други лица, пристигащи от рискови зони, за което е издадено и Предписание № 200530/286551, базирано на Заповед № РД 01-271/19.05.20 г. на МЗ. Отделно от това поддържа, че към момента на влизането на жалбоподателя в страната е била в сила Заповед № РД-01-274/14.05. 2020 г., чиято т.5 бил пряко нарушил, което сочело на точно прилагане на действащите административни разпоредби от ответния орган. Ето защо настоява за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заявява искане за редуциране на адвокатското възнаграждение, евентуално заплатено от оспорващия, което се родее с възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК, за каквото плащане, обаче, няма данни по делото.

         Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК,във връзка с чл.64 ал.7 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Съдът, като обсъди изложените в жалбата възражения, както и развитите в хода на съдебното производство доводи от страните и прецени доказателствата по делото, извършвайки проверката, регламентирана с чл.168 ал.1 АПК, прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с установен правен интерес от оспорването, в законоустановения срок, срещу акт на полицейски орган, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебния контрол е Разпореждане от 03.06.2020 г. на служител на ГПУ Летище гр.Варна, с което е наредено на жалбоподателя М.В.С. да се върне до 3 часа на адреса, на който следва да осъществи наложена му карантина в гр.Дулово, ул. „Ал.Стамболийски“ № 18, до нейното изтичане или до отпадане на необходимостта. Оспореният акт е издаден на основание чл.64 ал.1 ЗМВР, без да е посочено в изпълнение на кои възложени на полицейския орган правомощия е постановен,нито изрично са описани фактическите основания за това. Издателят му е младши разузнавач в група „Оперативно-издирвателна дейност“ в ГПУ-Летище Варна /л.71-л.81/, поради което следва да се приеме, че е действал в кръга на нормативно предоставена му компетентност с чл.64 ЗМВР.                                                                                                                                    От материалите по делото се установява, че жалбоподателят е пристигнал в България, на летище гр.Варна, на 30.05.2020 г. от гр.Лондон, Великобритания и, е попълнил задължителната Декларация /Приложение № 1 към Заповед № РД-01-274/21.05.20 г. на МЗ/ – л.12, посочвайки изрично, че престоят му в страната е 5-дневен и има закупен самолетен билет за връщане във Великобритания на 03.06.2020 г. Съгласно т.7 от същата Заповед, декларацията се представя на органите на граничния здравен контрол, което сочи, че ответникът е следвало да е запознат с нейното съдържание. Последната е представена като част от преписката от РЗИ гр.Варна /л.66/. С релевираната министерска заповед /МЗ/ № РД-01-274/21.05.20 г. изрично е отменена Заповед № РД-01-265/14.05.20 г. на МЗ, на която се позовава ответникът в писмените бележки, макар да е налице съществено разминаване между сочените номера на заповеди и датите на тяхното издаване. В т.III на Заповед № РД-01-274/21.05.20 г. /л.13-л.17/ изрично е записано, че същата влиза в сила от 22.05.2020 г. Предвид динамиката както на разпространението на COVID-19, така и на административните мерки за неговото ограничаване, са издадени множество заповеди от Министъра на здравеопазването на основание чл. 61, чл.63 и чл.63а-чл.63в от Закона за здравето, вкл. и Заповед № РД-01-285 от 29.05. 2020 г., с която е отменена приложимата в случая разпоредба на т.5 б.ав), но в отменителната заповед изрично е разпоредено, че влиза в сила от 01.06.2020 г., т.е. след правнозначимия момент за настоящия спор – датата на пристигане н жалбоподателя в България и задължителната към него момент административноправна регламентация на поведението му, съгласно действащите мерки за ограничаване на разпространението на COVID-19. Заповеди на Министъра на здравеопазването, от процесната категория, се издават по предложение на Главния държавен здравен инспектор и по дефиниция /арг.чл.63в ал.5 ЗЗ/ са общи административни актове, които се публикуват на интернет страницата на МЗ, съответно на РЗИ, като подлежат на предварително изпълнение.

Видно от Списъка, генериран от информационна база данни /неясно на чия институция, но представен от РЗИ-Варна/ на л.69 от делото е, че жалбоподателят фигурира в него като пристигнал на 30.05.20 г. с посочен адрес в гр.Дулово, ул. „Ал.Стамболийски“ № 18, въпреки което Предписание № 200530/286551, за поставяне под карантина /л.65/, е издадено по отношение на него, но на адрес в гр.Балчик, ул. „Гоце Делчев“ 5, Област гр.Добрич, какъвто адрес той нито е имал, нито е декларирал. Последното е станало причина да не му бъде връчено изобщо горното предписание, както основателно твърди с жалбата, независимо от приложената на л.68 разписка с дата 30.05.20 г. и положен подпис, видимо различен от подписа на жалбоподателя изписан в представените по делото документи. Ето защо съдът приема за вярно твърдението в жалбата, че оспорващият е узнал за поставянето му под задължителна карантина едва на 03.06.2020 г., когато служителите на ГПУ Летище Варна не са го допуснали да се качи на самолета за обратния полет до Великобритания. Последното е станало причина да не може да използва предварително заплатения билет за полета до Лондон на 03.06.20г., както и да закупи нов,на значително по-висока цена и да лети обратно на 05.06.20 г. На същата дата (03.06.20 г.) е издадено процесното по делото Разпореждане и му е връчен Протокол за предупреждение по чл.65 ЗМВР – да не нарушава карантината, защото ще попадне под отговорността по чл.355 ал.1 и ал.2 от НК.

Непосредствено след това, още на 04.06.2020 г., жалбоподателят е оспорил пред здравните власти, в лицето на РЗИ гр.Варна, поставянето му под задължителна карантина, позовавайки се на действащата административноправна уредба на противоепидемичните мерки към датата на пристигането му в България /Заповед № РД-01-274/21.05.2020 г. – отм. считано от 01.06.20 г. със Заповед № РД-01-285/29.05.20 г./, в резултат на което, още същия ден, е издадена Заповед за отмяна на предписание за поставяне под карантина, надлежно връчена на 04.06.2020г. /л.64/. Последното му е позволило на 05.06.2020 г. да лети обратно за Великобритания, но със закупен нов билет, на значително по-висока цена. Междувременно, поради преживяната несправедливост, влязла в противоречие със собствените му очаквания и, защото постоянно е следил действащите правила в страната, предприемайки пътуването се е съобразил именно с тях, на 04.06.20 г. е упълномощил адвокат Г., с когото се намира в приятелски отношения, според записването в Договора за правна защита и съдействие /л.7-долу в дясно/, да води дело за отмяна на въпросното Разпореждане. В преклузивните нормативни срокове пълномощникът е задвижил настоящото производство с обективирано искане за отмяна на Разпореждането от 03.06.20 г. на полицейския орган от РД „Гранична полиция“ – Аерогари. Преди завеждане на делото, с изх. № 03-250/15.06.2020 г. е получил писмено становище от извършена проверка по сигнал от Националната пациентска организация, за случая с М.С. /л.87/, което съвпада изцяло с оплакванията от жалбата му. Ето защо и независимо, че  неправилно оспорващият е бил попаднал в Списъка на РЗИ-Варна за задължително карантиниране, след което и в издадено нарочно Предписание по образец съгласно Приложение № 5 към т.11 от Заповед № РД-01-271/19.05.20 г. на МЗ, но със сгрешен адрес на пребиваване в страната, настоятелно поддържа, че ответният орган е бил длъжен да познава действащата регулация и да не се съобразява с въпросния списък, като приложи пряко административната разпоредба от Заповед № РД-01-274/21.05.20 г. на Министъра на здравеопазването, като административен акт от по-висока степен. В подкрепа на този си довод твърди, че индиция за неговата правилност е и фактът, че още при сезирането на РЗИ-Варна с проблема, незабавно, на 04.06.2020 г. директорът ѝ е отменил Предписанието № 200530/286551. В този контекст основателно е и поддържаното оплакване за противоречие на оспорения акт с целта на закона, като пряко накърняващ силно защитени лични права на жалбоподателя,като правото на свободно придвижване, например, изрично регламентирано с чл.35 ал.1 КРБ, както и с правилно сочените общностни разпоредби.

При горните фактически установявания и след съобразяване със съображенията на страните в процеса, настоящият състав намира от правна страна следното: По-горе в мотивите се прие, че издателят на релевираното Разпореждане от 03.06.2020 г. е бил компетентен да го издаде, независимо от липсата на конкретна правна разпоредба в този смисъл. При преценка на относимите текстове от ЗМВР, Закона за здравето и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,обявено с решение на Народното събрание от 13.03.20 г. /Обн. ДВ, бр.28/24.03.20 г./, компетентността на ответния полицейски орган, който е в състава на ГД „Гранична полиция“, се извежда без особени затруднения. Независимо от това съдът намира, че оспореното по делото Разпореждане е издадено при допуснати съществени нарушения на адмнистративнопроизводствените правила и при неспазване на нормативното изискване за неговата форма. Реквизитите и съдържанието на актовете по чл.64 ЗМВР са изрично определени в ал.5 на същия,като съгласно т.3 разпореждането следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т.е. актът следва да е мотивиран. Допустимо е мотивите да предхождат неговото издаване и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта. В настоящия случай, обаче, нито в представената от ответния орган преписка се съдържа такъв документ, нито в самото разпореждане има позоваване на такъв, вкл. дори и на друг административен орган, в друга структура на изпълнителната власт, каквито са РЗИ например. В оспорения акт дори не се загатват факти, на които административният орган да е базирал решението си по чл.64 ЗМВР. Нещо повече, не е посочено и никакво правно основание за издаването му, освен общото, принципното от чл.64 ЗМВР, че полицейските органи могат да издават разпореждания. На какво основание обаче е издадено конкретното по делото – няма никакви данни в самото него. Едва в писмените бележки се цитира Заповед № РД -01-274/14.05.20 г. на МЗ, която била в сила към 30.05.2020 г.,но каквато не съществува изобщо. Издадената от Министъра на здравеопазването Заповед по посочения номер РД-01-274 е от дата 21.05.2020 г. и е именно приложимата в случая, тъй като е уреждала процесния кръг правоотношения включително и на 30.05.2020 г. А заповедта, която е разпореждала задължителна 14-дневна карантина на всички влизащи в страната граждани, действително е от 14.05.2020 г., както се посочва в Писмените бележки, но е с различен номер: РД-01-265 и е отменена изрично (т.I), считано от 22.05.2020 г. (т.III), съгласно изрична разпоредба в приложимата по делото Заповед № РД-01-274/21.05.2020 г. Следователно, в Разпореждането не се съдържат никакви мотиви обосноваващи издаването му, т.е. липсват фактическите обстоятелства станали причина за неговото издаване (напр: присъствие на името на жалбоподателя в списък за карантиниране на здравните власти; издадено такова предписание или друго). Спазването на нормативното изискване за мотивиране на акта, още повече с такова силно ограничаващо правната сфера на жалбоподателя съдържание, е гаранция за неговата законосъобразност, защото от една страна, липсата на мотиви, особено в сегмента на фактическите обстоятелства наложили издаването на акта, препятства всякаква възможност за защита на засегнатия от него адресат, а от друга страна, по аргумент от чл.170 ал.1 АПК, тази липса препятства формирането на предмета на доказване в съдебното производство. В случая процесното Разпореждане не препраща и към друг акт, пък бил той и на друг орган от друга административна структура, поради което е недопустимо фактическите му основания да се допълват пред съда чрез доказателства. Ето защо, нарушението на изискването за форма, е достатъчно основание за отмяна на оспорения акт.

Освен това, настоящият състав намира за установено и нарушение на разпоредбата на чл.35 АПК, защото ответният орган, преди да издаде разпореждането,  не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Ако е имал връзка с базата данни на РЗИ гр.Варна, най-малкото е следвало да изясни различните адреси, посочени за жалбоподателя,след което приложимата към меродавния момент – пристигането му в България /30.05.2020 г./ административна регулация. Нарушение на административнопроизводствените правила от този вид е особено съществено, защото ако не беше допуснато, несъмнено е щяло да доведе до друго разрешение на спорния въпрос.

Относно материалната незаконосъобразност на акта, вкл. несъответствието му с нормативната цел, по-горе са изложени съображения. Материалноправното основание за издаване на разпореждане от процесния вид, макар и непосочено в самия акт, се оспорва в настоящия процес, поради което същото подлежи на пряко и пълно доказване, тежестта за което, по аргумент от чл.170 ал.1 АПК, лежи върху издателя на обжалвания административен акт, с което последният не се справи. Вярно е, че полицейският орган е следвало да действа при обвързана компетентност,щом е разполагал с въпросния Списък на поставените лица под задължителна карантина, издаден от РЗИ-Варна, в който е присъствало и името на жалбоподателя, но доколкото централният спорен въпрос е засягал именно основанието за поставянето му под карантина, същото е следвало да бъде установено недвусмислено. Вместо това, напълно се опровергава основанието за издаване на разпореждане от процесния по делото вид, предвид действалата към 30.05.2020 г. разпоредба  на т.5 б. ав) от Заповед № РД-01-274/21.05.20 г. на МЗ, за което жалбоподателят е попълнил и предал на същите власти Декларацията на л.12. Освен задължителното действие при предписаната карантина, макар и сгрешена и в основанието и във фактите (в частта за адреса на жалбоподателя), е вярно и това, че административните органи следва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като не засягат правата на адресатите на издаваните от тях актове, в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която са постановени, съгласно базовия принцип от чл.6 АПК. В настоящия случай са нарушени и основните принципи от чл.7 и чл.13 АПК – за истинност,както и за последователност и предвидимост в действията на администрацията, вземайки предвид и крайно динамичната и напрегната обстановка в страната в периода на обявената пандемия.

Воден от горните съображения настоящият състав приема, че обжалваното Разпореждане макар и издадено от компетентен полицейски орган съгласно разума на чл.64 ЗМВР, е засегнато от останалите основания за неговата отмяна по чл.146 т.2 – т.5 АПК, поради което е унищожаемо. Съдебни разноски своевременно са поискали и двете страни, но с оглед изхода на процеса, такива се дължат на жалбоподателя в установения размер от 21.41 лева /л.88/ – деловодни разходи, ведно с държавната такса от 10 лева. Отделно от това се претендира присъждане на възнаграждение за адвоката, представлявал жалбоподателя на основание чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че са в близки отношения, съгласно трайната съдебна практика. Искането е основателно, видно от приложения на л.6 Договор за правна защита и съдействие, където изрично е записано, че процесуалното представителство и защита се осъществяват безплатно от адвокат К.Д.Г.. Правото на адвоката да окаже безплатна помощ на лице от кръга на визираните в чл.38 ал.1 ЗА, е нормативно установено и когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, то и безплатно действалият адвокат има право на адвокатско възнаграждение, в размер определен от съда, но не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 ЗА, като осъжда другата страна да го заплати. Съгласно чл.8 ал.2 т.3 от Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за дела по ЗМВР, възнаграждението е 400 лева, колкото следва да бъдат присъдени в полза на процесуалния представител на жалбоподателя. Поисканата от него сума в размер на 700 лева, не е обоснована, а и не следва от фактическата и правна сложност на делото, както и от процесуалните усилия по делото. В случая, по аргумент от чл.143 ал.1 АПК и с оглед облигационния характер на задължението за разноски, последните следва да бъдат възложени в тежест на бюджета на Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерството на вътрешните работи, която по аргумент от чл.37 ал.2 ЗМВР, е юридическо лице и в чиято структура е органа, издал отменения акт.

Предвид изложеното, се налага крайния извод, формиран при проверката по чл.168 АПК, че оспореното Разпореждане от 03.06.2020 г., като несъответно на закона, неговата цел и фактите по делото, подлежи на отмяна,воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.2 АПК, Административният съд Силистра

 

                                                           Р  Е  Ш  И:

       

           ОТМЕНЯ по жалба на М.В.С., Разпореждане от 03.06.2020 г., издадено от служител на Гранично полицейско управление Летище Варна на основание чл.64 ЗМВР, с което е разпоредено на жалбоподателя да се върне до три часа на адреса за карантина в гр.Дулово, ул. „Ал.Стамболийски“18 и да остане на адреса до изтичане на карантината или до отпадане на необходимостта.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ с административен адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46, да заплати на М.В.С. ***, с ЕГН: **********, сумата от 21.41 /Двадесет и едни 0.41/ лева – деловодни разноски.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ с административен адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46, да заплати на адвокат К.Д.Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр.Пловдив,  ул. „Антим I“ № 49, ет.3, сумата от 400.00 /Четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

 

                Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: