Ново проучване на Европейската комисия, проведено в България и в още 9 страни от ЕС, доказа за пореден път – двойни стандарти при храните има. Кисело мляко, бисквити, шоколад,  чипс, кока-кола, кафе, купени у нас, в Испания, Чехия, Дания, Унгария и т.н. – уж са от една и съща марка, а миришат различно и вкусът е различен, дори цветът им понякога се отличава. Оказва се например, че в България чипсът е по-солен, но пък фантата е по-диетична (с по-малко захар)  от това, което пият италианците. Чувствителни отлики има при лимонадата, студения чай, разтворимото кафе, при захарта в зърнените закуски и при солта в сиренето за мазане, отбелязват авторите на анализа.

Сравнителното изследване обаче разкрива, че разликите не следват някакво ясно географско разпределение. Вижда се и друго – че не става дума точно за двойни стандарт, а за много разновидности, и че оста на разделението не е непременно между бедни и богати държави. Националните версии на фантата портокал например са цели осем – при взети от 10 държави проби. В Дания портокаловият сок в газираната напитка е само 4.5%, у нас е 5%, а в Холандия достига 12%. Разнообразие има и във влаганите подсладители –  у нас фантата наред с фруктоглюзен сироп съдържа захарин и цикламат. В Белгия слагат захар, аспартам и ацесулфам К, а в естонската напитка има само портокалов сок и захар.

В сегашното проучване (предното беше през 2018 г.) са включени 20 стоки  – вкл. зърнени закуски, сирене за мазане “Филаделфия”, майонеза, студен чай, шоколад с лешници, пудинг на прах “Д-р Йоткер”, “Киндер Пингуи”, разтворимо кафе и др. От всеки продукт са били закупени опаковки в 5 до 10 държави, за да се види има ли разлики – в етикета, опаковката, съдържанието – и какви са те. Специално жури е чело етикетите, разглеждало е и опитвало изделията, за да направи съпоставка. При 10 марки храни, т.е. в половината от всички изследвани, са били установени значителни сериозни вариации. Стоките са били купени и доставени през септември, а тестването им е протекло през октомври-ноември.

Причините за нееднаквите проби са не една и две и  определено не може да се твърди, че разликите се дължат основно на това, че производителите дават по-добро качество в по-богатите държави, а  на по-бедни клиенти като българите “пробутват” по-евтини версии. По-скоро фирмите наистина адаптират изделията си според вкусовете на потребителите и предпочитат да влагат суровини и материали, произвеждани в съответната страна. Разлики може да се усещат дори и само защото заводите в различните държави използват различни машини за преработка.

КЪДЕ КАКВО

Пепси-колата в България, Хърватия, Словения съдържа гума арабика, а в Дания, Латвия, Словакия – не.

Инстантното кафе  “3 в 1” на “Якобс” също има национални особености.  В Дания съдържанието на разтворимото кафе е 8%, а захарта е 52%, в България кафееното съдържание е 10%, а захарта е кафява и е само 17%, в Естония, Унгария, Словакия кафето е 15%, а захарта е 62 на сто. Комисията по сравняването е отбелязала, че нашата разновидност прави повече каймак и е средна по сила.

Картофеният чипс Lay’s Potato Chips Salted/Nature се оказва най-мазен у нас –  35% мазнини при 30% в белгийския вариант.

Майонезата Heinz съдържа 68% олио (направено от рапица) в Италия и Нидерландия, в Испания мазнината е същият процент, но е от соя, а литовската е с цели 78% мазнина от рапица.

В киселото мляко “Активия” на “Данон” съдържанието на калций варира от 121 мг на 100 г в Унгария до 167 мг в Словакия и Нидерландия.

Испанската фанта портокал е най-диетична – само 81 kJ/100g; докато италианците и белгийците получават над 200 килоджаула, изпивайки 100 г  (което се обяснява с различното количество захар – от едва 4.5 г на 100 грама напитка в Испания до близо 12 г в Италия). При нас енергийната стойност е 187 kJ/100g.

ПРОМЕНИ

През 2017 г. Еврокомисията издаде насоки за прилагане на европейското законодателство за защита на потребителите заради съмнения за двойно качество на хранителните стоки в различните страни от ЕС. Година по-късно комисията предложи допълнителни правила, които да регламентират кога разликата в качеството е недопустимо подвеждане на потребителя.  Тези уточнения трябва да бъдат приети от всяка държава членка до юни догодина.

Източник: Сега