За 12 години български електронни медии – ради­останции и телевизии, са получили общо 58 277 214 лв. с ДДС от европейските програми. Сумите са били раздавани от различните правителства чрез пряко договаряне (без общeствена поръчка) за времето от влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. до юни 2019 г.
За първия програмен период 2007–2013 г. са били разпре­делени 49 853 887 лв. с ДДС, а за втория от 2014 г. до юни 2019 г. – 8 424 327 лв. с ДДС. Тези пари са били отпускани от изпълнителната власт за закупуване на програмно вре­ме в електронните медии за разясняване на оперативните програми на европейските фондове.
Информацията за сумите беше изготвена през юни 2019 г. от Министерския съвет след специално подадено заявление от Клуб Z по Закона за достъп до обществе­на информация (ЗДОИ). Причината е, че единен пуб­личен регистър на средствата, които се отпускат към медиите, няма, а информацията е разпиляна из различните сайтове на министерства и агенции, които управляват европейските фондове.
Периодът на справката обхваща четири редовни прави­телства – на Сергей Станишев (2005–2009 г.), първото на Бойко Борисов (2009–2013 г.), на Пламен Орешарски (2013–2014 г.), последните два кабинета „Борисов“ (2014–2017 г. и 2017 г. до момента). Както и три служебни кабинета – на Марин Райков (2013 г.), на Георги Близнашки (2014 г.) и на Огнян Герджиков (2017 г.).
Кои програми?
Основните европейски програми, по които са отделяни милиони левове за медиите за периода 2007–2014 г., са: Оперативна програма “Развитие на конкурентоспособ­ността на българската икономика”, Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” (ОПРЧ), Оперативна програма “Транспорт” (ОПТ), Оперативна програма “Ре­гионално развитие” (ОПРР), Оперативна програма “Окол­на среда” (ОПОС), Програма за развитие на селските ра­йони (ПРСР).
За настоящия програмен период (2014–2020 г.) основни­те програми, по които се отпускат пари за купуване на програмно време в медиите, са: ОП “Развитие на кон­курентоспособността на българската икономика”, Опера­тивна програма “Развитие на човешките ресурси” (ОП­РЧР), Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ (ОПТТИ), Оперативна програма „Реги­онално развитие“ (ОПРР), ОПНОИР (Оперативна про­грама „Наука и образование за интелигентен растеж“), Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС), Програма за развитие на селските райони (ПРСР).
Подаръците към медиите не спират да растат
Както беше припомнено и в изданието на “Черната кни­га на правителственото разхищение” през 2017 г., пикът на държавното финансиране на телевизии и радиа е през 2013 г. Тогава близо 32 млн. лв. европейски средства са раз­дадени за реклама на еврофондовете. Оказва се, че до сре­дата на 2019 г. сумата нараства близо два пъти.
През 2016 г. изпълнителната власт се опита да въведе нови правила за прозрачност и отчетност на харчовете за информационните кампании на европейските програми, които са заложени като изискване на Европейската коми­сия. През февруари 2016 г. парламентът одобри промени в Закона за обществените поръчки и даде възможност държавата и общините да възлагат без търг и конкурс обществени поръчки на електронните медии (радио и те­левизия).
Малко след тази законодателна промяна вицепремиерът Томислав Дончев наложи мораториум върху договорите за купуване на ефирно време в телевизии и радиостанции за­ради протестите на част от печатните медии. Впослед­ствие правителството реши да не премахва прякото до­говаряне с медии, но наложи лимити – максималният праг на средствата за директно купуване на програмно време в телевизия и радио е до 30% от наличния на годишна база ресурс за информираност и публичност на съответната програма.
Въведе се и спазване на съотношението на национални спрямо регионални електронни медии в рамките на тези 30%, като от парите 80% трябва да са за националните, а 20% – за регионалните.
Дали са спазени тези изисквания обаче, е трудно да се каже. Справката, която е изготвена от Министерския съвет, показва, че през годините различни електронни ме­дии са получавали стотици хиляди левове, а някои и мили­они от европейските фондове.
Големият въпрос е дали тези средства, които идват от данъците на всеки един европейски гражданин, дават повече възможности на българските медии да изпълняват общест­вените си функции, или напротив – стават все по-близки до тези, които им ги дават чрез преки договорки.
Показателно е, че от влизането на България в Европей­ския съюз и началото на първите траншове към родните медии медийната свобода започва да запада. Данните на “Репортери без граници” показват, че през 2007 г. страна­та е на 51-во място по свобода на медиите, а 12 години след това е на 111-о място. Изглежда, че властта може да си купи медийната любов не много скъпо, напълно ле­гално и с парите на европейските данъкоплатци.
Разпределението на средствата
Медия (общо сума в лв.)
Нова Броудкастинг груп 8 967 735
БТВ Броудкастинг груп АД 8 832 318
БНТ 5 053 548
България он еър 2 811 640
ТВ7 2 437 189
ТВ Европа 1 569 528
Канал 3 (Елит Медиа България ЕООД) 886 022
ТВ Евроком 376 629
Дарик радио 5 982 044
Радио Фокус 3 076 349
БНР 2 955 624
Радио К2 (Анаили Мили ЕООД) 51 792
Метрорадио (БГ Радио) 381 216
Програмен период 2007–2013 г. – 49 852 887 лв. с ДДС
Медия (общо сума в лв.)
Нова Броудкастинг груп 1 472 437
БТВ Броудкастинг груп АД 1 052 142
БНТ 1 080 004
България он еър* 831 358
ТВ Европа 480 744
Канал 3 (Елит Медиа България ЕООД) 397 764
ТВ Евроком 143 094
Дарик радио 845 228
Радио Фокус 388 876
БНР 399 028
Метрорадио (БГ Радио) 292 966
Радио К2 (Анаили Мили ЕООД) 203 641
Радиокомпания Си Джей** 158 007
Болкан Броудкастинг ЕАД 90 918
Програмен период 2014 – юни 2019 г. – 8 424 327 лв. с ДДС
*общо в медийната група **част от bTV Radio Group- bTV Radio, N-JOY, Z-Rock, Jazz FM и Classic FM.

Източник: euractiv.bg