Редно ли е в една правова държава институциите да бъдат ползвани като бухалки срещу едни и като чадър над други? Въпросът може и да звучи риторично, но е много актуален в България. Тук прокуратурата не само проява селективност по отношение на това кого да разследва, но и често се употребява като инструмент в компроматните войни в полза на статуквото. Редица примери от последните месеци потвърждават констатациите за двоен стандарт в работата на държавното обвинение.

Това най-ярко личи от

СМС-ите между властта и едрия бизнес

На фона на ежедневни скандали, които тресат правителството, прокуратурата подхвана президентската институция и започна разследване за търговия с влияние срещу секретаря на държавния глава по правни въпроси Пламен Узунов. От пресцентъра на спецобвинението разпратиха до медиите снимки на чат между Узунов и русенския бизнесмен Пламен Бобоков. Последният е привлечен към наказателна отговорност по делото срещу бившия зам.-министър на екологията Красимир Живков за организирана престъпна група, свързана с вноса на боклук.

От съобщенията между Узунов и Бобоков става ясно, че те са приятели, като висшият служител в президенството често се отзовава на различни молби на бизнесмена. Той, например, му изпраща решение на Върховния административен съд по спора около собствеността на задържан в Бургас либийски танкер преди още то да бъде подписано и публикувано, без да е ясно как се е сдобил с него. Помага му да разбере кои са собствениците на автомобили, за които Бобоков се интересува. В друг пакет СМС-и двамата обсъждат заличаване на регистрация в МВР на български гражданин от либийски произход, неуважена молба на руски гражданин за придобиване на българско гражданство и други неособено редни за дискусия неща.

Въпросът оттук нататък е ще се съберат ли достатъчно данни за търговия с влияние, за каквото престъпление прокуратурата намеква в съобщенията си, макар все още да не е повдигнала обвинение. Все още не е ясно по какъв начин секретарят на президента може да упражнява пряко влияние във Върховния административен съд, тъй като длъжността му не предполага да има някакви правомощия в съдебната власт. Още повече, че до момента няма данни Узунов да е повлиял по някакъв начин на решението на магистратите по конкретното дело. А колкото до близкото приятелство между бизнесмена Бобоков и държавния чиновник и уговорките за срещи между двамата – прокуратурата мълчи какво е произлязло от това. Не е ясно и дали е имало развитие по регистрацията в МВР и молбата за придобиване на гражданство след СМС-ите.

На фона на “прозрачността” на държавното обвинение по този СМС-скандал не може да не прави впечатление пълната пасивност по далеч по-смущаващата кореспонденция между финансовия министър Владислав Горанов и обвиняемия хазартен бос Васил Божков. Преди месец забегналият в Дубай бизнесмен публикува във Фейсбук скрийншот от чат с Горанов, от който става ясно, че двамата са контактували ежемесечно в продължение на години. Уговаряли са си срещи и са обсъждали работата на Държавната комисия за хазарта, която е на пряко подчинение на министъра и за влияние върху която той поема ангажименти. “Не си причиних това да чета публикуваните есемеси. Колегите казаха, че не виждат нещо в тях, което да налага проверка на министър Горанов”, с тези думи главният прокурор Иван Гешев моментално отхвърли съмненията за търговия с влияние от страна финансовия министър. Въпреки че в този случай заподозреният разполага със съвсем реална власт, с която може да облагодетелства “може би най-опасния българин” /по определението на Гешев/. Озадачаващо е защо главният прокурор не намира за притеснително приятелството между Владислав Горанов и Васил Божков, а обвинява в лобизъм Пламен Узунов заради комуникацията му с Пламен Бобоков.

В крайна сметка прокуратурата все пак реши да разпита министъра на финансите, председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова и даже премиера Бойко Борисов. Какво са казали те и събрани ли са допълнителни доказателства по скандала не е ясно, защото за разлика от други проверки, в случая прокуратурата е много по-сдържана към разпространение на доказателства в публичното пространство. Изглежда не са взели мобилния телефон на Горанов, тъй като не публикуваха скрийншот от други негови съобщения към известни бизнесмени. Явно не са проучили и 10-годишния апарат на Борисов за съмнителни чатове, въпречи че премиерът сам призна, че е изпращал съобщения на Божков.

Обясненията на тримата управляващите също се пазят в тайна,

макар че прокуратурата вече въведе практиката да разпространява протоколи от разпити, когато ѝ е удобно и те подкрепят тезата на обвинението. Това беше демонстрирано отново по досъдебното производство срещу братя Бобокови и бившия зам.-министър Красимир Живков – цели 32 страници свидетелства на обвиняем по делото бяха изпратени до медиите точно преди съдът да реши дали някой от задържаните да остане в ареста за постоянно. Такива протоколи от разпити бяха разпространени и по делото срещу бившия екоминистър Нено Димов, както и по това срещу Лиляна Деянова, по-известна като певицата Лилана.

Именно в тази връзка от президенството излязоха с позиция, в която повдигат въпроса защо прокуратурата не процедира по същия начин с разследването на кореспонденцията на Борисов и Горанов с Васил Божков. “Подобен подбор създава предпоставки за различни внушения и интерпретации, които не отразяват обективната картина. Този подход буди безпокойство за целите на  избирателно огласяваната информация. Тиражирането на тази комуникация, мотивирано с „висок обществен интерес“, повдига въпроса колко по-нисък е общественият интерес при проведените в пълна медийна тишина разпити на министър-председателя, министъра на финансите и народен представител по данни за корупция в особено големи размери”, смятат от президентската институция.

Прокуратурата си е присвоила и правото

априори да решава кое е улика за престъпление и кое – не.

Тя изобщо не се впечатли от скандалния запис с гласа на Бойко Борисов, в който премиерът казва, че ще прати КФН и други държавни институции на проверка във фирма “Еврохолд”, за “размаже физиономията” на собственика й, защото не се съобразява с него, както и предсказва, че прокуратурата ще повдигне обвинения на бившия зам.-министър на икономиката Александър Манолев. Действително към настоящия момент Манолев е подсъдим за злоупотреба с еврофондове за къща за гости край Сандански, а “Еврохолд” бе разсипана от проверки и не й беше позволено да купи “ЧЕЗ-България”.

Вместо да се самосезира за очевидната злоупотреба с власт, Гешев упрекна автора на записа и се възмути, че “сме превърнали записването с телефон в национален спорт”. “С това, което правим, ако изобщо приемем, че е коректен този запис или който и да е запис, в последните 20 години генерираме само едни скандали, с които даваме лош, изключително лош сигнал към нашите европейски партньори не толкова, а към българските граждани”, отсече главният прокурор.

Това отвращение обаче го нямаше, когато веднага след повдигането на обвинение на Васил Божков бяха разпространени записани по същия начин четири броя аудиозаписи, които дори са приложени по делото срещу хазартния бос. Без да се уточнява чии са гласовете, от репликите може да се предположи, че мъжете се познават отдавна и имат общ бизнес. Вероятно става дума за записите, които основният свидетел и дългогодишен съдружник на Божков Цветомир Найденов обясни преди време, че е направил като доказателство за изнудване.

В друг случай, в противоречие на всякакви принципи на правото, от прокуратурата разпространиха и телефонни разговори на президента Румен Радев с командира на военновъздушните сили генерал-майор Цанко Стойков. Това се случи, въпреки че законът забранява на наблюдаващия прокурор да разгласява веществени доказателства, събрани със специални разузнавателни средства, в хода на досъдебната фаза.

Подобен двоен стандарт има и към снимките

като потенциален доказателствен материал. Прокуратурата не прояви никакъв интерес към кадрите от спалнята на министър-председателя, на които има прелюбопитни предмети – пистолет на нощното шкафче, пачки от по 500 евро в чекмеджето и златни кюлчета. По всичко личи, че за нея не представлява интерес да разбере как и защо тези символи на благосъстояние са попаднали в спалнята премиера, нито дали са негови и откъде са се взели. Интересното е, че тя не желае да разследва не само дали Бойко Борисов има отношение към интересните предмети, но и кой би имал интерес да злепостави по такъв начин премиера. Може би защото се страхува какво ще открие?

И докато се прави на сляпа за пачките евро в шкафа, прокуратурата се зае със страст да разследва списък с хора, открит върху снимка в дома на Пламен Бобоков. Без никакъв контекст разследващите публикуваха фотокопие на гърба на снимка, върху която са изброени известни публични личности у нас, като срещу имената им са записани суми от сорта на 100, 200 и нагоре млн. долара. Списъкът бил иззет при претърсването на дома на Бобоков, а той самият заяви, че е правен, докато си водел записки преди години от книгата “Най-богатите българи”. Това обаче не попречи на наблюдаващия прокурор да обяви, че ще бъдат разпитани всички от списъка и дори ще бъде искано падане на банковата тайна за техни сметки у нас и в чужбина.

На този фон направо дребнав

изглежда подходът към незаконните постройки.

През седмицата разследващите по делото срещу Васил Божков наредиха на ДНСК да обследва “извършените ненужни преустройва” на неговата вила “Аглика” в парк “Витоша”. Нито една държавна институция обаче не се впечатли, когато преди година, когато сайтът “Биволъ” разкри, че премиерът Бойко Борисов е пропуснал да декларира жилищна сграда 138 квадрата, която се е появила в кадастъра непосредствено до къщата му. На това премиерът отговори, че няма нарушения, тъй като немалката постройка била просто един зайчарник. И ДНСК, и прокуратурата мълчаливо приеха това обяснение.

Всички тези примери ясно показват разделението на “наши” и “ваши”. Едните се удрят в удобен момент чрез цялата държавна репресивна машина. Другите се пазят като писано яйце от всеки по-сериозен скандал за корупция по високите етажи на властта. Ясно е обаче, че целият модел, който крепи статуквото посредством бухалката и чадъра, има един пулт за управление. От двойния стандарт става ясно Кой го държи.

Източник: segabg.com