Определено взе да стана интересно. Но не на блокираните кръстовища в страната. Там хората искат първо, второ, трето, понякога добавят и четвърто, може и още да се появят. Но там всичко е пределно ясно. Само дето управляващите се правят, че не вдяват и периодично се жалват, че никой не се явява на килимчето им, та да им ги обясни още по-ясно.

Интересното е, че Борисов след неколкодневен тежък размисъл и съвети от внуците му, пак се появи като месия на хоризонта и взе да ги ръси своите.

„До 2 – 3 дни съм подготвил интересни решения, ще успокоим хората. Те са тежки решения”, заяви той, докато инспектираше поредната строяща се пътна отсечка. След което допълни: „А кой ще строи, кой ще работи, кой ще взема тежките решения, пак някой друг, а ние ще му намираме кусури.”

Да оставим настрана изказа му в този и останалите цитати, тиражирани от медиите. Борисов отдавна си призна, че е прост, че не знае английски, но като му се вслуша човек, остава с впечатлението, че и с българския не е добре.

По същество обаче Борисов, който се появи от нищото по време на последното царстване на Кобурга, с горните думи ни казва ни повече, ни по-малко, че в 1300-годишната история на България никой друг, освен него не е вземал тежки решения, не е строил, не е работил и не е водил изстрадалия български народ към светли бъднини. Думи, който сериозно биха заинтригували психиатрите и биха били станали добра отправна точка за не една докторска дисертация.

По-нататък в свободно леещите си изявления Борисов се спира с голямо удоволствие на двуличието на някои негови бивши министри, визирайки нашумелия епизод с Христо Иванов и Димитър Ламбовски.

Първо, кристално ясно е, че Ламбовски съвсем неслучайно се появява по време на живото предаване, за да си издума урока. Второ, би било добре да се припомни и какво точно казва той. То е следното: „Обадил се е на Маджо.”

По тоя повод купените от управляващите медии, политолози, обикновени слуги и гладиатори на ГЕРБ и псевдопатриотите сега истерично леят потоци от думи, с които се опитват да докажат някаква връзка между Иванов и Маджо. Ама им пречи глаголното време, бе, много им пречи! Ех, да беше добавил едно „си” пред „се” Ламбовски, тогава работата щеше да е лесна.

Ама – на, не си е бил научил добре урока бившият царски депутат и взе, та оплеска нещата. Защото става съвсем ясно, че не Иванов се е обаждал на Маджо. Но пък като нищо може да се предположи, че се е обаждал Борисов, нали? Все пак добре се познават от мутренките времена на 90-те, та що да не му се обади?

Проблемът е очевиден. Като мастит тежкоатлет Борисов клечи пред тежката щанга с тежките Му решения и вече повече от месец умува дали ще може да ги вдигне над главата си или те ще го смачкат. А решението е всъщност много леко – взема празен лист и пише: „Подавам оставката на правителството.” Подпис – Борисов. И точка. След което, ако иска, може да си стяга партията, ако пък не му се ще да го боли вече главата, отива да си копа градинката в Банкя и да си харчи напечелените пари. Пък ако те са малко, сигурен съм, че президентът Радев ще ходатайства да му се отпусне народна пенсия, като тази на олимпийските ни шампиони, та човекът достойно да изкара старините си. Все пак строил е България. Е, че лопата не е похващал, това е подробност…

 

Огнян Марков