За 700-те милиона и партенката

В продължение на пет години финансовото министерство проспало едни 700 милиона лева, които не влезли в държавната хазна. Министър Горанов казва – аз не знаех, не съм виновен. Ей, само да знаех, не 700 милиона, а двойно повече щях да събера!
Премиерът твърди същото – Горанов не е знаел, значи отговорност не носи.Че той, ако е бил наясно, кожите щеше да им съдере на тия бандити от лотарията, дето сега Гешев ги е подгонил и ще ги гони до дупка!
И логично е, ще се съгласите – може ли човек да бъде обвиняван за нещо, което не е знаел, че се случва. Не може, разбира се, не и е редно.
За да се опитаме обаче да разберем нещата, нека намалим мащаба.
В защита на финансовия министър едно от остриета на ГЕРБ в парламента отправи следния сакрален въпрос към президента Радев – дали той, в качеството му на командващ ВВС на страната, е знаел всичко, което става в подчинената му структура?
Да оставим настрана дали е коректно да се сравняват две толкова различни като субординация структури. Естествено, Радев не е знаел съдържанието на всяко листче, което прехвърча от една в друга канцелария по долните етажи на подчинената му бюрокрация. Не е и нямал физическата възможност да знае.
Но проблемът има и друга страна. Изчезва примерно партенката на един от войниците. Някой от другарите му я е откраднал, щото неговата за нищо вече не ставала.
Какво означава това? Нито повече, нито по-малко – нарушена е бойната готовност на ВВС на страната. Защото при специфична обстановка войникът с една партенка или няма да е на бойния си пост, колкото и незначителен да е той, или пък единият му крак ще бъде бос в чепика, което може да му попречи да изпълни както трябва задълженията си по защитата на страната. А когато някой в стройната система на армията не си изпълни малката задачка, това може да повлече и останалите по веригата и в крайна сметка врагът да ни завладее без изобщо да се поти.
Разбира се, това е теоретичен и съвсем маловажен случай, който може да бъде решен от някой сержант, старшина, лейтенант, в краен случай от командира на частта. Но едно е ясно – за нарушената бойна готовност пряка отговорност носи командващият ВВС на страната. Друг отговор няма.
Разбира се, някой ще отнесе наказание, но на никого няма да му хрумне да иска оставката на командващия заради една партенка въпреки цялата тежест на горната формулировка – нарушената бойна готовност. С което проблемът остава само морален и командващият трябва да го реши сам за себе си.
Нека сега се прехвърлим в Министерството на финансите. За близо пет години в хазната не са влезли 700 милиона лева данъци от хазарт. Знаел ли е това министър Горанов? Той казва, че не е знаел.
Хайде да не ставаме мнителни. Щом го казва, значи е така. Бе, не е знаел човекът, на какъв шиш иска да го върти опозицията, като не е знаел!
Плюс това Горанов си има цяла държавна комисия – тази по хазарта, чиято грижа е въпросните данъци да текат към хазната. На всичкото отгоре Горанов не е юрист, та моментално да съзре каква тънка вратичка е отворена в закона, определящ кой какви данъци трябва да плаща.
Разбира се, министърът си има в структурата стада юристи, но кои са пък те, та да подлагат на съмнение решенията на Народното събрание? Пък не са и финансисти, та да си представят ясно какви щети ще нанесе на държавата въпросната вратичка в закона и да палнат навреме червената лампа на алармата.
Аз мога да предположа, че някой, някъде, някога е светвал въпросната лампичка. И че тя или не е била видяна, или пък бързичко е загасена.
Това, разбира се, е само едната хипотеза. Другата е, че тези, които са можели или е трябвало да направят простата манипулация с червената лампичка, са били наясно с поговорката, че щом атовете са взели да се ритат, магаретата трябва да стоят настрана. И че когато босовете са седнали да делят баницата, за непоканените е по-здравословно да не надзъртат към масата. За да остане някоя троха и тях де…
Но, както казах по-горе, нека не ставаме мнителни. И да не обвиняваме ей тъй, от едничката злоба, честния човечец.
Нека обаче сега увеличим мащаба до реалния. Тогава вече всичко коренно се променя. Защото, съгласете се, 700 милиона не са една партенка. Нито две, нито десет, нито сто. И ако в случая не е нарушена бойната готовност на армията, създадена е опасност за финансовата стабилност на страната, за политиката на правителството въобще и най-вече – за социалната справедливост.
Но и тук проблемът се оказа само морален. И при това вече е решен – нито министър Горанов си подаде оставката, нито премиерът му я поиска, когато го светнали каква е работата.
Но тъй като опозицията скочи и поиска оставката и на Борисов за същото, нека видим как стоят нещата и при него.
Може ли премиерът да следи всичко, което става в огромната структура на финансовото министерство? Пък и не само там, а и в останалите 16 министерства. И във всичките, вече трудно изброими държавни агенции, комисии, институти, инспекции, центрове, дирекции и тъй нататък.
Очевидно е, че Борисов дори да е и юрист, и икономист, и лекар, и еколог, и аграрен специалист, и каквото и да е още едновременно, дори да разбира изтънко всяка материя, просто няма физическата възможност да следи всичко. Няма я. То затова си има министри и други висши и не толкова висши чиновници. Пък и глашатаи и мисирки, които също помагат понякога.
Така че и тук проблемът е само и единствено морален. И също вече е решен.
Но колкото и да е решен на тази аксеологична плоскост, едно е кристално ясно – този, когото народът е оторизирал да движи общите ни дела за даден период от време, е ОТГОВОРЕН ЗА ВСИЧКО. И тук друг отговор няма. Няма и значение кой е на власт.
То това е, като със закона. Казват ти – нарушил си еди какво си. Ти вдигаш рамене и мънкаш – ама аз това не го знаех бе, хора! Длъжен си – натъртват ти – да го знаеш. И точка. Носи си сега отговорността.
Но да се върнем към партенката. Защото тя, дори да е изпрана, пак мирише.
За тридесет години всички партии, крилца и перца се смениха да се упражняват в това уж просто занятие – да се управлява държавата в нейн и на народа интерес. Първо комунистите, които само за една нощ стигнаха до прозрението, че всъщност били социалисти. После – демократите – с малко, но (уж) завинаги. После пак социалистите, които междувременно станаха демократи. След тях дойдоха още по-големи демократи. И още по-големи, и още по-големи…
Но колкото и да сменяваха, партенките им продължаваха да миришат. И то все повече и повече. За неудоволствие на народа, който предпочита вечер да души само собствените си чорапи, но не и чуждите.
А от всичко това може да се направи само един извод. Абе, не го бива прахът за пране в колкото и различни опаковки да го има по магазините. Не го бива и това си е!
Може би, защото повечето е вносен. Не знам, вие ще кажете.

Огнян Марков