На самия старт на предизборната кампания Епицентър.бг се обърна към политолози и социолози с три въпроса:

Листите на партиите вече са регистрирани. Като гледате имената, смятате ли, че вотът на гражданите ще излъчи новия елит на България?

Слави Трифонов отказва интервюта, не ползва официалните канали, не пуска хората си в медиите. Как да изберем от неговите кадри? Котка в чувал ли ще избираме? Това не е ли вид измама?

Каква ситуация може да пренареди политическия мач?

Предлагаме ви отговорите на политолога доц. Борис Попиванов.

Нов елит засега няма да има

Изборите няма да излъчат нов елит по две причини.
Първата е, че голяма част от имената на водещи позиции са добре известни. Това не ги прави лоши или слаби. Факт е само, че степента на приемственост е много висока. Най-висока е при ГЕРБ, в чиито листи е представен почти целия Министерски съвет.
Нови имена има, но да се говори за нов тип елит би било пресилено.

Втората причина е в сегашната конфигурация, която е силно повлияна от здравната криза, от притеснения за предстоящи социолно-икономически трусове. Политическите сили, водещи участници в надпреварата, също силно ограничават своите желания за по-сериозна промяна, за по-смели и рисковани ходове и се стремят да се придържат максимално към статуквото, за да не допуснат грешка.

Нов елит, само по себе си, означава хора, които имат стратегически ориентирана визия за управление. По-голямата тежест на лекарите в листите сега са конюнктурни решения – има здравна криза, дайте да сложим лекари! След две години, ако има друга криза, не дай Боже, други специалисти ще излязат на преден план. Но това не е нов елит. Това е реагиране на актуалната ситуация, а не дългосрочно мислене.

Лекарите вече се превърнаха и в познати лица през последната година. Тоест, има го и моментът „да посегнем към познатото“. Това показва, че до голяма степен всички са се примирили (или поне така изглежда), че в ситуация на силна обществена тревога както за собственото битие, така и за социално-икономическа перспектива, никой не иска резки движения. Залага се на познатото, което е и голямата пропаганда на управляващите – че положението е сериозно и по средата на реката, не трябва да сменяме коня.

Не избираме хората на Трифонов, избираме Трифонов

Избирателите няма да гласуват за кадрите на Слави Трифонов, ще гласуват за Слави Трифонов.
Цялата стратегия на партията му е ориентирана в тази посока. Големите рискове пред „Има такъв народ“ са свързани с това (както при всяка формация с изявен лидер), че когато се появат други имена хората могат да се разочароват. Затова по-добре да не знаем и да не чуваме много за хората около лидера.

„Има такъв народ“ е лидерска партия, но с важния нюанс – партия, за която не знаем какъв ресурс има лидерът да контролира собствените си структури и кандидати.
Няма и как да знаем преди да ги видим в реална парламентарна ситуация.

Изяви и интервюта биха били в минус за „Има такъв народ“. Съмнителна е експертизата както на Слави Трифонов, така и на хора около него, по много въпроси, свързани с управление. Мълчанието е в техен плюс, а не в техен минус. Очевидно, по-добре да не знаем какво мислят по тези въпроси, за да не се разочароваме.

Слави Трифонов всъщност е последователен – той разбра, че печели много по време на летните протести, като не се включва активно в тях. Останалите, които бяха много активни, скачаха, викаха, продължават да стоят на ръба на парламентарната бариера. Докато Слави Трифонов акумулира още повече подкрепа само заради това, че го има. Ако вземе позиция, ще започне да губи периферия.

Трифонов се оказа скритата сила на протеста. Хората, които са недоволни, отиват при него. Сега се надява същият ефект да се получи и с изборите – колкото повече мълчи, толкова повече хората да го разглеждат като истинската алтернатива, а не като алтернатива, която има позиции, различни от нашите.

Продължавам да не очаквам обаче Слави Трифонов да е голямата изненада на Избори 2021. Не виждам причините да се окаже „голяма“.

 

Големи изненади са се появявали в условията на сериозен упадък и криза – морална и електорална, на основните политически сили. Симеон Сакскобургготски се появи след изчерпване на двуполюсния модел. Тройната коалиция през 2005-2009 на практика обхвана целия политически спектър. Това, което остана извън нея, се оказва единствената различна възможност.
Сега имаме ГЕРБ, който не показва такъв упадък, какъвто показваха СДС и тройната коалиция на края на мандатите си.

Имаме и БСП, която продължава да стои стабилно, въпреки вътрешните кризи. Няма пространство, в което да се случи голяма изненада. Това не означава, че Слави Трифонов е обречен на слабо представяне. Въпросът е, че това представяне е непредсказуемо. То може да е близо до бариерата или да бъде много по-сериозно, но в никакъв случай такова, което може да пренареди политическата сцена.

 

Пренареждане? Кога?

Всичко може да бъде пренаредено от ниска избирателна активност. Няма как да прогнозираме при малко гласоподаватели какви ще бъдат резултатите. Никакви социологически проучвания тук не могат да ни помогнат.

Има и друга ситуация, която може да предизвика „отложено пренареждане“. Мисля, че тя няма да стане, но същестува като вариант.

 

Ако се получи силно фрагментиран парламент, напълно неспособен да формира работещо правителство, може да има предсрочни избори и пренареждане на по-късен етап. На избирателите просто ще им писне всички кандадите на славата да се окажат неспособни да стигнат до решение в кризисна ситуация.

Източник: Епицентър.бг